Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето. Заради високото съдържание в стъблоплодите на аскорбиновата киселина това зеле по право се нарича северен лимон. Съществуват много начини за приготвяне на алабашът. Можете да го варите, да го печете, да го мариновате, да го консумирате в свеж вид.
Можете да оцените алабаша, само ако изберете подходящият сорт.
Алабашът, както и другите видове зеле, е много взискателен към влажността на почвата, нуждае се от добра осветеност. Освен това младите растения често се повреждат от насекоми и стъблоплодите се деформират или не се образуват изобщо. Трябва да обърнете внимание на това при безразсадното отглеждане на културата. Болшинството сортове могат да се засяват в различни срокове, но има и такива, които имат склонност към преждевременно стрелкуване. За това могат да способстват също така и засушаването, плевелите и други неблагоприятни фактори.
При правилно планиране на посева можете да организирате своеобразен конвеир за производство на алабаш – от началото на лятото до късна есен. Понякога, за да съхраните сеитбооборота на участъка, тази култура се засява в междуредията на късното белокочанно зеле и от една леха се получава реколта от две култури.
Засаждането на алабаша зависи от големината на стъблоплода, който се формира, но може да бъде 60х30 или 60х40 см. Най-важното обаче е да не допуснете прерастването на стъблоплодите. Обикновено най-вкусните с нежно плодово месо са с диаметър до 50 см, с маса от 80 до 100 г. При големите, прераснали стъблоплоди вътрешната част са груби, става влакнеста, което може да разочарова неопитните градинари.
Алабашът се съхранява в хранилище или в мазе с ниска положителна температура до 1-2 градуса. Подготовката включва изрязването на всички листа, като се оставят дръжки с дължина 1-2 см и връхната розетка от листа, която ще ви служи като индикатор на свежестта. Трябва да се постараете да използвате реколтата колкото се може по-скоро, тъй като съхраняемостта на стъблоплодите не е висока.
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Предзимните посеви имат някои предимства: спестяват скъпото ни през пролетта време, семената никнат по-рано и младите растения използват по-добре влагата и постепенното затопляне на времето. Най-сполу...
Съхранението на ябълките през зимата е свързано с изпълнението на няколко условия: Първото от тях е те да бъдат обрани навреме. Презрелите плодове не могат да се запазят задълго. Месото им придобива...
Късно през есента, при опадане на около 2/3 от листата, прасковите се пръскат с 2% бордолезов разтвор срещу болестта къдравост. Провеждането на това пръскане е необходимо, за да се опазят листата през...
Защо и как се пикира разсадът?