Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и лимонена киселина, пектинови вещества. Употребяват се в свеж вид, консервирани или замразени. От тях се приготвят компоти, сладка, мармалади, напитки.
Растението издържа значителни ниски температури. Зимуването на открито не му вреди. Няма високи изисквания към светлината и затова може да се отглежда като
подкултура в овощната градина. При засушаване дръжките загрубяват, но повишената влажност е също неблагоприятна. Не е взискателен, макар че по-подходяща за него е дълбоката глинесто-песъчлива почва с отцедлив слой под нея. Нуждае се от органични и минерални торове.
Най-често ревенът се отглежда чрез засаждане на части от коренищата. Посадъчният материал се получава от четири-пет годишни растения. Отбират се онези, които стрелкуват по-малко. През есента или пролетта коренищата на извадените растения се нарязват на 6-8 части, като всяка трябва да има една-две пъпки.
Когато няма старо насаждение, ревенът се отглежда чрез разсад. Семената се засяват рано през пролетта на открита леха, на разстояние 25-30 см между редовете. След като поникнат, се прореждат на 10-15 см. През лятото разсадът се окопава, полива и плеви и се подхранва с минерални торове.
Ревенът се разсажда на постоянно място през есента или през пролетта. Частите от коренищата или разсадът се засаждат на редове, на разстояние 90-100 см между редовете и 80-90 см в тях. Когато се използва разсад, не се използват растения, които са образували цветоносни стъбла през първата година.
Площта с ревен периодично трябва да се окопава и да се плеви. Цветоносните стъбла се отстраняват. През една-две години в междуредията се внася угнил оборски тор.
Дръжките започват да се прибират през втората година след засаждането на три-четири пъти от април до юли. Трябва да са дълги около 30 см. Те се отчесват (не се режат), а листните петури се изрязват. След всяко прибиране почвата се разрохква и се подхранва с течен оборски тор. От 100 кв. м. се получават 250-300 кг дръжки, най-висок е добивът през петата-шестата година.
За производство на разсада семената на топкарафила (самакитката, турския карамфил) се засяват на открити лехи в периода юли-август. За 1 кв. метър са необходими 1 г семена. Засяват се по-рядко, по въз...
Иглолистните растения като туята и лъжекипариса могат да се размножат чрез резници, които ще си произведете сами. По този начин ще спестите много разходи, особено ако се нуждаете от много растения за ...
Продължителното отглеждане на едни и същи зеленчукови видове на едно и също място има редица вредни последици. Поради едностранното използване на хранителни вещества почвата бързо обеднява, а от еднот...
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...