Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така питахаята е известна още като бодлива круша и драконов плод.
Това е храстовиден дървовиден кактус, на краищата на който узряват сочни плодове. В зависимост от вида плодовете биват с различен размер; плодово месо с различен цвят (бял, розов, пурпурен); с различен цвят на кожицата (от жълт до оранжев, от червен до пурпурен); с различна повърхност (набраздени, с тънки цветни дръжки).
Но плодовете на питахаята имат още едно общо качество – голямото количество черни семена. Затова преди да вкусите сочното плодово месо, трябва да изчистите семената.
Откъде идва
Питахаята е родом от Западното полукълбо. Там този кактус се цени не само заради отличния вкус, но и заради голямото количество плодове, които могат да се съберат. Днес питахаята се отглежда в малки ферми в южната част на Мексико, в някои страни от Централна и Южна Америка, във Виетнам и в Израел.
Привлекателните на вид плодове на питахаята активно се използват в кулинарията и преди всичко в производството на различни алкохолни напитки. Сокът и плодовото месо се добавят в бонбони, сладолед, кисели млека и различни млечни продукти, от плодовете се прави мармалад, сосове и желета. В Испания традиционно сокът от питахая се смесва с лимон за приготвянето на „летни напитки”.
Плодовете са привлекателни и с това, че употребата на питахая помага при коремни болки. Освен това плодът е полезен за страдащите от диабет и различни ендокринни заболявания.
Как да го ядете
Със своя външен вид питахаята прилича на боядисана шишарка, въпреки че имат мека, лесно отделяща се кожица. Жълтата разновидност на плода е най-вкусна. Плодовото месо е с дребни семена и има изискан освежаващ вкус.
За да хапнете плода на питахаята, трябва да го разрежете наполовина по дължина и изяжте с лъжичка или да нарежете кожицата на плода, да я обелите и след това да нарежете плода на късчета.
Работата по подготовката на розите за зимата трябва да започне по-рано, макар че през последните години климатът леко се е изменил към по-топъл и нашите рози цъфтят почти до ноември. Когато есента е...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
Понякога рано през пролетта, след развитието на лозите, а в други години по-късно през юли-август се наблюдава жълтеене на листата. През първата година от засаждането то се проявява слабо и в по-късно...
Отглеждането на дългите тиквички по нищо не се различава от грижите, които полагаме за тиквичките за готвене. Почвата трябва да бъде добре обработена и наторена. Засаждат се в средата на април 2-3 сем...
Зимни грижи за лимоните