Левурдата (Allium ursinum) е позната у нас и като мечи лук или див чесън. Това е многогодишно луковично растение от сем. Лукови. В почвата образуват тясна около 1 см, но висока 5-6 см луковица. От нея всяка пролет излиза триръбесто изправено стъбло, което достига от 15 до 40 см височина. В основата му обикновено има по два срещуположно поставени листа. Те са с елипсовидна форма, заострени на върха, около 5-6 см широки и 15-17 см дълги. По листата са изписани успоредни надлъжни линии от проводящи съдове, което им придава декоративност. От април до юни по върховете на стъблата се появяват дребните бели цветчета, събрани в съцветие във формата на полукълбовиден сенник.
Разсажда се след пожълтяване на листата
Левурдата се среща у нас по влажни, сенчести места в широколистните гори, където почвата е богата на хранителни вещества. Ще я намерите най-често в райони с надморска височина от 800 до 1400 метра. Ако осигурите тези условия на видия чесън, той ще расте и във вашата градина. Извадете луковиците след пожълтяване на листата и веднага засадете. Оформят се редички на разстояние 20 х 20 см.
Полезното действие
Левурдата действа като афродизиак. В растенията се съдържат около 0,07 % етерично масло. Освен това има лесни за усвояване от организма минерални соли, захари, и слузести вещества. Количеството на витамин С в листата достига 750 мг %. Смята се, че фитонцидното им действие е по-силно от това на хряна и на чесъна, затова включването й в храненето по време на грип, е много полезно.
Консумирайте листата в свежо и преработено състояние. От тях можете да приготвите различни видовe салати, постни или месни ястия, както и пюрета.
Към групата на два пъти плододаващите (ремонтантни) сортове може да се включи английският Редгаунтлет. Той не е типично ремонтантен, но при добри грижи след беритбата (редовно окопаване и поливане), п...
Шарката по сливата е една от най-масово разпространяващите се вирусни заболявания, наред с лентовата и охрената мозайка, ръждивите петна, златистите мрежовидни петна, пръстеновидните петна, деформиращ...
Овощните растения се отглеждат на едно място в продължение на много години. Грешките, допуснати при избора на видове, сортове и подложки, както и при засаждането, се проявяват много късно и в повечето...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...