Портокалът (Citrus sinensis) поизхожда от Южен Китай, Виетнам и предпланините на Хималаите. Среща се навсякъде, където е възможно да се отглежда цитрусови растения. Плодовете са сочни ароматични, и съдържат ценни хранителни вещества: вода, захари, пектини, киселин, витамини – А, В 1,2, С, РР. От кората се извличат етерични масла.
Има развити корени
Кореновата система на портокала е добре развита, има силен растеж. Надземната част е дърво с кръгла компактна корона достигаща да 7-12 метра височина. Пъпките биват плодни (смесени и цветни) и растежни. Смесените пъпки образуват четири вида леторасти (дълги, средно умерено растящи, слаби – къси леторасти и силни – дълги). Най-обилно плододават плодните леторасти от първите два вида, образувани върху миналогодишни, силни добре развити клони от летен и лятно-есенен произход. Растежните пъпки образуват леторасти.
Зрее до 1 година
Портокалът образува двуполови цветове в пазвите на листата. Растението е самоопрашващо се, но някои сортове са кръстосаноопрашващи се. Плодът представлява ягода с размери от 5 до 10 см в диаметър. Плодовете узряват от 8 до 12–14 месеца в зависимост от сорта. Могат да престоят на дървото до три месеца след узряването, като не променят вкусовите си качества. Днес се срещат около 300 сорта.
Обича светлината и топлината
Портокалът показва по-голяма студоустойчивост от лимона. Издръжлив е на екстремни горещини до 45°С. За нормално плододаване са необходими 220–240 дни с темпратури над 10°С. Светлолюбива култура. Между цитрусовите култури портокалът е по-взискателен, но както и останалите, той притежава значителна сенкоиздръжливост, което позволява отглеждането му в стайна обстановка.
През декември, ако все още не сте почистили и събрали опадалата шума около ореха и лешника, трябва да го направите и да изнесете отпадъка извън насажденията. Можете да подхраните с фосфорни и калиеви ...
Ако искате да си завъдите сега боровинка в двора, то можете да го направите със зелени резници. По този начин се размножават сортовете получени от вида “Заешко око”, които са устойчиви на засушаване. ...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
В зеленчуковата градина вече е есен. Струва ни се, че основните грижи за зеленчуците вече са приключили. Но не е точно така. Идва времето когато трябва да се захванете със събраните семена. Не е нужн...