Котиледонът (Cotyledon) произхожда от пустинните райони на Южна Африка, Етиопия и Арабски полуостров. Родът включва 30 вида. Като декоративни се отглеждат два от тях. Това са многогодишни, вечно зелени растения с дебели, сочни, разклоняващи се стъбла. Оформят храст или полухраст, който дотига до 60 см височина. Различават се предимно по формата на листата, които са покрити с бял восъчен налеп. При вида C. orbiculata формата е удълженоовална, като върхът им е по-широк и тъп. Тъй като повърхността им е вдлъбната, наподобяват лъжица. При вида C. undulata листата са овални, по-широки, отколкото дълги, а периферията им е къдрава. По ръба им се изписва червеникаво-синя ивица, което увеличава декоративността им.
От март до юли растенията цъфтят с атрактивни камбанковидни цветове. Те са събрани в рехава метлица по върховете на разклоненията. Баграта им е жълто-оранжева или червеникава. При благоприятни условия стопаните може да се радват на цветове през цялото лято. Трайноста им е продължителна. Има случаи и на зимен цъфтеж.
За да се развива добре котиледонът изисква да е на светло, добре огрявано от слънцето място. Тъй като всички части на растенията са богато запасени с вода, поливат се съвсем умерено. Излишната влага може да причини загниване на корените или листата. Изчаква се повърхността на почвената смес в саксията леко да позасъхне и чак тогава се полива. Много добре понасят сухия въздух, затова са подходящи за помещения с парно отопление. Тъй като са топлолюбиви, през лятото котиледоните се чустват добре при температура около 20-25 градуса. През зимата оптималната температура е около 15 градуса, като не е желателно да пада под 12 градуса.
Растенията се размножават чрез резници, които се оставят няколко дни да позасъхнат. След това се подреждат във влажен пясък. Вече вкоренени се засаждат в индивидуални саксии. Съставя се почвена смес от чимовка, пясък, листовка и добре разложен оборски тор в съотношение 2:2:1:1. Когато пораснат, при необходимост растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.
През лятото може да изнасете саксиите на открито – в градини, на балкони или на тераси. През този период може да се тори един път месечно с торове за кактуси.
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
В периода около средата на октомври до първата половина на ноември може да се засади на открито едър арпаджик (попска, балучка) за ранно пролетно производството на зелен лук. Използват се главичките с...
Огненият пригор е бактериално заболяване и се разпространява много бързо. Само за една вегетация може да порази 60% от дървото. Възможно е и напълно да го унищожи. За първи път болестта е установена у...
През януари вече ще мислите за разсадите. Ако обаче тогава се сетите, че им трябва почва, май доста ще сте закъснели. Градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Сега са последнит...
Запознайте се с ятрофата