Летни грижи за бостана

Не можем да си представим горещите летни дни без сочните, ароматни, освежаващи дини. Те са вече на полето, но за да се натъркалят повече и по-едри плодове, има още работа за градинаря.
Дините са сравнително сухоустойчиви, но слабото повишаване на въздушната влажност по време на цъфтежа помага на нормалното оплождане на цветовете. Най-голяма е нуждата от влага в почвата, когато растенията се разклоняват, по време на масовия цъфтеж, и при формирането на малките плодчета. Преди и след узряването не бива да се полива, защото се влошават качествата на плодовете и се понижава съдържанието на захари. Динята дава богата реколта, когато й е осигурено напояване в случай, че много се засуши.

Предпочита богата почва

Ако още през есента или рано напролет сте внесли 4-5 т разложен оборски тор, 6-8 кг азот, 8-10 фосфор и 6-8 кг калий на декар, може да се надявате на добра реколта. Фосфорът и калият са много необходими при образуването на плодовете. Помагат и да се получат повече женски цветове, ускоряват зреенето и повишават захарите в плодовете. Добре е да осигурите също микроелементите бор, цинк, желязо.
Още щом поникнат и образуват първите същински листа, растенията се окопават. Трябва и леко да се загърлят. Така ще пуснат допълнителни корени, което ще подобри хранителния режим.
Падналите дъждове стимулират буйното развитие на плевелите, затова трябва да се окопава посевът пак. Тогава приберете стъблата към корена. Окопава се плитко на пет-шест сантиметра, след като се вдигне росата. Работи се внимателно, за да не се разкъса кореновата система. Разрохканата почва ще запази по-дълго влагата и ще подобри въздушния режим на корените.

Подхранването е важно

Освен торенето с амониева селитра, във водата за поливане е желателно да се размие органичен тор. Още по-добри са резултатите, ако се направи и листно подхранване, с което се внасят различни микроелементи - магнезий, желязо, манган, мед, цинк, молибден, кобалт.

Прищипаните стъбла „хвърлят” повече завръзи

Плодовете се залагат най-често върху главното стъбло и върху основните стъблени разклонения. Смята се, че ако растежният връх на главното стъбло се прищипне над 4-ия - 6-ия същински лист, ще се ускори растежът на основните стъбла от първи порядък, върху които се залагат най-много плодове. Втората резитба е след като се оформят завръзите.
Отстраняват се върховете на всички основни стъбла, за да се насочат асимилатите към плодовете. При много буен растеж може да се премахнат и част от тънките неплододаващи разклонения от втори и трети разряд. Наранените и загнилите плодове се премахват. На тяхно място ще се появяват нови.