Непознатият чайот може да замести картофите

Чайотът (Sechium edule) или мексиканската краставица е от многообразното семейство Тикви. Това е многогодишна тропическа лиана от Мексико и Централна Америка. Забележителна е с това, че всички части на растението могат да се използват и да се ядат. В родината си мексиканската краставица играе роля, която е близка до ролята на картофа.
Растението образува големи клубени, богати на нишесте и минерални вещества, които имат освежаващо и потогонно действие. Главната цел на отглеждането са плодовете, чието тегло достига от 100 г до 1 кг. За храна се използват незрели плодове, които са много вкусни и полезни. Чайотът съдържа захар, белтък, витамини, голямо количество аминокиселини. Благодарение на качествата си може да се съхранява до началото на пролетта и може да се транспортира. Плодовете лесно се усвояват и се използват в диетичното хранене. Освен клубените и плодовете за храна се използват и младите филизи за салата - горните части на филизите с дължина 10-15 см. За ядене плодовете и клубените се приготвят по различен начин: правят се салати, варят се и се ядат с масло, запичат се във фурната.
Растенията на мексиканската краставица са много силни, и при отглеждането се нуждаят от подпори. Стъблата са гъвкави, ребристи, снабдени са с мустачета. В тропиците достигат до 15-20 м дължина. Растението е много продуктивно и дава до 30 кг клубени, а плодовете в продължение на сезона могат да достигнат до 1000 броя. Листата са с дължина 10-20 см, със сърцевидна основа. Цветовете са сравнително малки, жълто-бели, мъжките - на съцветия, а женските - единични, двойни или тройни. Плодовете са големи с дължина 8-18 см, с диаметър 7-17 см, с различна форма.

В три цвята

Има три разновидности на чайота: бял, зелен и оранжев. В България може да се отглежда като едногодишна култура. Нужни са топлина и светлина. Не може да понася засенчването, предпочита богатите, добре дренирани песъчливи почви, но добри резултати се получават и на леко глинести и добре дренирани наторени места.

От разсад или от млади филизи

Целесъобразно е да се произвежда разсад. За посадъчен материал служат плодовете, които са отбрани след зимното съхранение в прохладни помещения при температура 5-10 градуса. Садят се през февруари-март в стаята на прозореца или в парник. Семената се слагат с широката част надолу, като горният им край не се покрива с почва. След засаждането се поливат не по-рядко от два пъти в седмица до поникването на растенията. Обикновено това става след 12-15 денонощия.
Възможен е и вегетативен начин на размножаване - чрез млади филизи. Те се изрязват от самата коренова шийка, като се вкореняват в пясък и се засаждат в торфена смес в саксия, като се отглеждат до разсад, който се засажда в откритата почва.
Грижите за растението се заключават в редовно поливане, разрохкване на почвата, кършене на части от филизите. Плодовете се прибират при достигане на необходимата зрелост - за използването на млади или пък стари плодове за размножаване.