Чайотът (Sechium edule) или мексиканската краставица е от многообразното семейство Тикви. Това е многогодишна тропическа лиана от Мексико и Централна Америка. Забележителна е с това, че всички части на растението могат да се използват и да се ядат. В родината си мексиканската краставица играе роля, която е близка до ролята на картофа.
Растението образува големи клубени, богати на нишесте и минерални вещества, които имат освежаващо и потогонно действие. Главната цел на отглеждането са плодовете, чието тегло достига от 100 г до 1 кг. За храна се използват незрели плодове, които са много вкусни и полезни. Чайотът съдържа захар, белтък, витамини, голямо количество аминокиселини. Благодарение на качествата си може да се съхранява до началото на пролетта и може да се транспортира. Плодовете лесно се усвояват и се използват в диетичното хранене. Освен клубените и плодовете за храна се използват и младите филизи за салата - горните части на филизите с дължина 10-15 см. За ядене плодовете и клубените се приготвят по различен начин: правят се салати, варят се и се ядат с масло, запичат се във фурната.
Растенията на мексиканската краставица са много силни, и при отглеждането се нуждаят от подпори. Стъблата са гъвкави, ребристи, снабдени са с мустачета. В тропиците достигат до 15-20 м дължина. Растението е много продуктивно и дава до 30 кг клубени, а плодовете в продължение на сезона могат да достигнат до 1000 броя. Листата са с дължина 10-20 см, със сърцевидна основа. Цветовете са сравнително малки, жълто-бели, мъжките - на съцветия, а женските - единични, двойни или тройни. Плодовете са големи с дължина 8-18 см, с диаметър 7-17 см, с различна форма.
В три цвята
Има три разновидности на чайота: бял, зелен и оранжев. В България може да се отглежда като едногодишна култура. Нужни са топлина и светлина. Не може да понася засенчването, предпочита богатите, добре дренирани песъчливи почви, но добри резултати се получават и на леко глинести и добре дренирани наторени места.
От разсад или от млади филизи
Целесъобразно е да се произвежда разсад. За посадъчен материал служат плодовете, които са отбрани след зимното съхранение в прохладни помещения при температура 5-10 градуса. Садят се през февруари-март в стаята на прозореца или в парник. Семената се слагат с широката част надолу, като горният им край не се покрива с почва. След засаждането се поливат не по-рядко от два пъти в седмица до поникването на растенията. Обикновено това става след 12-15 денонощия.
Възможен е и вегетативен начин на размножаване - чрез млади филизи. Те се изрязват от самата коренова шийка, като се вкореняват в пясък и се засаждат в торфена смес в саксия, като се отглеждат до разсад, който се засажда в откритата почва.
Грижите за растението се заключават в редовно поливане, разрохкване на почвата, кършене на части от филизите. Плодовете се прибират при достигане на необходимата зрелост - за използването на млади или пък стари плодове за размножаване.
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...
Биоогичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големит...
Често, щом се говори за почва, става дума и за нейната реакция, която се обозначава с буквите рН (пеха). Той дава представа дали даден разтвор има алкална или кисела реакция. Всички разтвори (плодов с...