Време е за дълбока оран в лозето

Дълбоката есенна оран е основният широко прилаган начин за обработка на почвата в лозята. Чрез нея едновременно се извършва обръщане, размесване и разрохкване на орния пласт. На повърхността се изважда по-добре запасеният в структурно отношение долен хоризонт, а разпрашената горна част се заорава. Дълбоката оран спомага още за унищожаване и на плевелната растителност. С нея се създават по-добри условия за натрупване и задържане на повече влага от зимните валежи. Дълбоката оран се извършва обикновено след беритбата на гроздето. Най-благоприятното време за тази цел е ноември. В райони, където есента е по-топла и продължителна, оранта може да се проведе и в началото на зимата. Дълбочината й трябва да бъде съобразена с дължината на подземното кореново стъбло, с характера на развитието и разположението на кореновата система. Препоръчва се тя да бъде в пределите 20-25 см. В песъкливите и с по-лек механичен състав почви може да се оре и до 30 см. В тези почви корените на лозата проникват по-дълбоко и опасността от механични повреди е по-малка.
Наред с положителните страни дълбоката оран на почвата има и някой недостатъци. С прилагането й ежегодно се унищожава известна част от корените, които са поникнали в орния слой. Това може да доведе до намаляване на обема на хранещата част на кореновата система. Нанасят се рани на проводящите корени, през които може да проникнат патогенни микроорганизми и вируси.
Когато лозята са засадени върху наклонени терени, главната задача на есенната дълбока оран е да намали до минимум ерозията на почвата. Установено е, че оттокът на водата в предпланинските райони достига до 40-50% от общото количество на падналите валежи. В резултат на това се измиват повърхностните почвени слоеве, които са по-богати на хумус и на хранителни вещества. За борба с ерозията на такива терени се препоръчва оранта в междуредията да се извършва в една посока, така че отметателната дъска да отхвърля почвата по посока на наклона. По-добре е при есентата дълбока оран да не се изравнява почвената повърхност, а да се се прави в междуредието дълбока бразда, която да се прекъсва на отделни места. Така се задържа по-голямо количество вода от дъждовете и се намалява почвената ерозия. Добри резултати се получават и в случаите, когато вместо бразда от горната страна, непосредствено до реда, се прави гребен, който също намалява оттока на водата от падналите валежи.