Леща се сее през март

По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, необходими за растежа и развитието на човешкият организъм. Високото съдържание на протеин и лецитин прави лещата ценна храна за хората, страдащи от анемия и артеросклероза, както и при недостиг на белтъци. Лещата е отличен предшественик за другите култури и особено за зимните житни. През последните години тя заеме все повече площи у нас, като в някои райони на Североизточна България измества в известна степен фасула.
Семената на лещата запазват кълняемостта си повече от 10 години при правилно съхранение. Въпреки това се препоръчва за сеитбата да се използват семена от последната реколта. За покълването семената на лещата се нуждаят от много влага. При температура 4-5°С те поникват за около 10-12дни. Поникналите млади растения могат да издържат без повреди до минус 6°С. Не страдат от късните пролетни слани. След поникването растенията не се нуждаят от много влага. Издържат на продължително и силно засушаване, особено дребносеменните сортове. До цъфтежа растенията се развиват бавно, след това настъпва период на буен растеж и развитие, в който се нуждаят от повече слънце и топлина.
Към почвата лещата не е много взискателна. Най-подходящи за нея са дълбоките глинесто-песъкливи, леки черноземи, канелени и сиви горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и вар. Поради факта,че страда много от заплевеляването, лещата се сее след култури, които оставят почвата чиста от плевели. Най-добрите предшественици са окопните култури, торени преди това с оборски тор. Лещата не трябва да се сее в близост до многогодишни бобови култури, където се намножават някои общи неприятели. При много влага в почвата лещата развива буйна надземна маса, цъфти продължително и узрява много неравномерно. Тя не понася и преясно торене с оборски тор! С умерени количества азотен тор трябва да се тори само при много бедни на азот почви. Фосфор лещата успява да си набави дори от най-трудно разтворимите форми. Реагира много добре на калиево торене, особено при по-леките песъкливи почви. В такива почви добри резултати дава внасянето на растителна пепел в количество 40-50кг /дка.
Най-високи добиви лещата дава при сеитба от 1 до 15 март. Дълбочината на сеитбата при дребносеменните сортове трябва да бъде най-много 3см, а при едросеменните -5см. Добре се отразява валирането след сеитбата. Количеството семена за един декар варира от 6-8 кг при дребносеменните сортове и от 10-12кг/дка при едросеменните сортове или около 350 кълняеми семена на 1кв.м. Засява се на редове, между които разстоянието е от 10-15см. Скоро след сеитбата, особено ако посевът е валиран и има образувана кора много добър резултат за разбиването на кората и унищожаването на поникналите плевели дана брануването на почвата. По-нататашните грижи за лещата се изразяват в редовното й плевене.