Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края на март, през април до началото на май. Преди това разхвърляйте 2-3 кг оборски тор, 40-50 г суперфосфат, 20-30 г калиева тор или 100-200 г дървесна пепел и 15-20 г амониева селитра на кв.м. Прокопайте с права лопата. Изчакайте две-три седмици.
Разрохкайте почвата и оформете студените лехи. Предварително полейте и равномерно разпръснете семената, за един квадратен метър отиват 4-5 г. После покрийте с тънък слой почва и прегорял оборски тор, добре пресети. Семената поникват за 3-4 дни при температу ра 15-18 градуса Ако разсадът след като е образувал три четири листа, се отглежда
продължително време при температура в интервал 2-12 градуса, голям процент от растенията образуват цветоносни стъбла. Те са студоустойчиви и във фаза розетка издържат минус 5-8 градуса, а някои сортове до минус 15 градуса. Българските сортове са по-устойчиви на атмосферна влажност от европейските. Разсадът изисква умерена почвена влажност. Не оставайте плевелите да го задушат, а редовно плевете. При поява на повреди незабавно уточнете вредителя и пръскайте с подходящ пестицид. Растенията са готови за разсаждане 30-40 дни след поникването.
Е, може и известно време през октомври, но общо взето това е моментът за борба с този неприятел. Така е, защото начинът му на живот е малко по-особен. Представлява малко бръмбарче (до 5 мм) с хоботче....
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
За тази болест рядко се говори, но е твърде опасна и трябва да се взимат сериозни мерки срещу нея. Напада най-често ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, но често страдат от нея черешата, прасковата,...
Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви...
Отделете място и за лобода