Розата е многогодишно растение, извлича от едно и също място значителни количества хранителни вещества, за да изгражда клонките и цветовете си, които в крайна сметка се изрязват и нищо от натрупаните в тях хранителни вещества не се връща обратно в почвата. За да расте и цъфти всяка година, тя се нуждае от редовно торене. За нея най-благоприятно е комбинираното торене с органични и минерални торове. Тя се нуждае, както всички други растения, най-вече от азот фосфор и калий и в по-малки количества от различни други химически елементи, каквито намира в почвата или получава чрез органичните торове. Не би могло да се каже точно какви количества от тези торове трябва да се употребяват, защото това зависи от съдържанието им в почвата – въпрос, отговорът на който може да даде лабораторният анализ. Все пак една ориентировъчна схема на торене ще ви бъде полезна.
Много е важно още преди засаждането с обработката на почвата, дълбока 25-30 см, да се внесат по 2-3 кг оборски тор или компост на квадратен метър. Най-добре е към органичните торове да се прибавят и по 10-12 кг двоен суперфосфат и 5-10 кг калиев сулфат, пресметнати също на квадратен метър. При самото засаждане в посадъчната ямка следва да се разхвърлят по още 1-2 кг оборски тор или компост, които се размесват с почвата. По-нататък през 2-3 години с есенната обработка на почвата е полезно също да се заровят по 3-4 кг на квадратен метър органичен тор. С есенната обработка се внася и по 10-12 г двоен суперфосфат (ако суперфосфатът е обикновен, количеството ще е около два пъти повече). Още в ранна пролет с обработката на почвата се внасят пак в такова количество фосфорни торове, както и калиеви – по около 10 г на квадратен метър. По това време се внасят и азотните торове – обикновено амониева селитра по около 10-12 г на квадратен метър. По-късно, но не и по-късно от средата на юни, едно подхранване с амониева селитра, горе-долу в същото количество, се оказва полезно за получаването на по-голям прираст, а също за образуването на повече цветни пъпки.
Трябва да имате, разбира се, предвид, че торенето не е единственото средство за доброто състояние на вашите розови храсти. От много голямо значение е и поливането, поддържането на почвата винаги с рохкава повърхност и чиста от плевели, както и опазването на растенията от болести и неприятели. Никога не забравяйте, че ако торенето не е съпроводено от поддържане на нормална влажност на почвата, то може да има обратен ефект.
Ако маслината в саксията неочаквано за вас „хвърли” листата си, това може да е следствие от недостатъчно поливане. Растението не реагира на засушаването веднага, а след известно време. Затова не може ...
Горчивите ядки /петна/ са непаразитна болест по ябълката, която у нас се проявява навсякъде, където се отглежда този овощен вид. Повредите по плодовете се наблюдават през периода на узряването им , а ...
Лириопата (Liriope) или стайното врабчово грозде е некапризно коренищно растение. Съцветията му приличат на врабчово грозде, но са лилави на цвят. Възрастният храст изглежда великолепно, благодарение ...
Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска...