Компостът е продукт от добре разложена смес от растителни, животински и кухненски отпадъци. Наименованието му е френско и означава комбиниран тор. Всяко домакинство, което има дворна градина би следвало да си приготвя компост. По съдържание на хранителни вещества той съперничи с оборския тор, а понякога дори го превъзхожда. Качеството му зависи от какви отпадъци се състои и при какви условия те са били разложени.
Къде да създадем “контейнер”
В двора се избира странично и сенчесто място, където се изкопава траншея с размери 2.5 на 1.5 м и дълбочина около 1 м. Страните й се изграждат от камъни, тухли, дървени плоскости и пр. За компоста се използва шума, плевели, развален фураж, дървесни стърготини, тор от домашните животни, сламенна постеля от обора, кухненски и кланични отпадъци, т.е. всяка материя, която гние. Не се използват листата на ореха и конския кестен, защото съдържат, вещества потискащи дейността на почвените микроорганизми.
Редовно се размесва
Подложените на компостиране отпадъци се раздробяват колкото се може по-добре, намокрят се с торова течност, а при липса на такава с вода и се зареждат в траншеята на пласт дебел около 25 см. Отгоре се покриват с около 15 см почва. Следва нов пласт отпадъци и почва и се редува така докато купчината стане висока 1-1.3 м. Най-отгоре се покрива с по-дебел пласт пръст и върху него се разстила найлоново платно. Купчината периодично се разкопава и размесва с лопата, като се овлажнява с торова течност или вода. Така компостът става еднороден – “узрява” за около година с отлични качества. Използва се по същия начин, като разложеният оборски тор. Преди употребата в градината се пресява, за да се отстранят някои все още недоразложени съставка, които се връщат в траншеята за повторно гниене.
Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...
Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата ...
Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и при...