Градина » Лещата може да се сее и през есента

 Лещата може да се сее и през есента

Градината се освобождава от зеленчуците. Не оставяйте празно мястото. Засадете предкултура. Изберете студоустойчиви растения и можете да ги засеете още през есента. Растенията поникват и се развиват малко до зимата, презимуват и напролет усилено нарастват, като използват влагата натрупана в почвата от есенните, зимните и ранно пролетните валежи. За такава култура изберете лещата.
Тя е една от най-старите традиционни култури в бита на българина. Отглеждана е от дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Била е позната и на старите гърци и римляни. Тя е отлична белтъчна храна. Като бобово растение обогатява почвата с азот и е добър предшественик.
Лещата не е много взискателна към почвата, но не обича тежките и влажни терени. Добре вирее и расте на леки черноземни, канелени и сиви горски, които съдържат достатъчно хранителни вещества. Ако се прекали с азота, лещата узрява неравномерно, затова се тори умерено. На 100 кв.м се внася около 700 г амониева селитра предсеитбено, а преди основната обработка на почвата – до 2 кг суперфосфат, калиевият тор може да се замести с растителна пепел – 5-6 кг , която се разхвърля преди обработката на почвата.
Лещата издържа на ниски температури, семената поникват при минус 4-5 градуса, особено някои озимени форми. Най-благоприятният срок за предзимно засяване за Южна България е краят на октомври до началото на ноември, а за Северна България – с една седмица по-рано. Ранна сеитба не се препоръчва, защото растенията не могат да издържат при много ниски температури. Сее се при междуредие 10-12 см, на дълбочина при дребносеменните сортове на 3-4 см, а при едросеменните – на 5-6 см. Сеитбената норма зависи от едрината на семената от 1 кг до 1,2 кг на 100 кв. м.
Основна грижа през вегетацията е опазването на посев чист от плевели. При по-големите площи може се използват подходящи хербициди.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Не поливайте разсада вечер

Всяка година на много стопани се случва да загине разсадът от домати, пипер, зеле, салата. Стъблото на растенията които загиват около почвата потъмнява и стръковете полягат. Как може да се излекува ...

Старите главини могат да се възродят

Много лозя по една или друга причина са потънали в бурени, изоставени, с израснали големи дълги пръчки. Една част от лозите са наистина загинали, но твърде много са тези, които при малко повечко грижа...

Вишневият хоботник тормози много овошки

Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....

Картофена мана съсипа доматената реколта

Картофената мана е една от най-опасните болести по доматите. Тази година тя получи значително разпространение и унищожи доматите в много зеленчукови градини. Причинител на болестта е гъбата Phytophtho...

Начало