В периода от средата на октомври до средата на ноември може да се засади едър арпаджик (попска, балучка) за производството на зелен лук много рано през пролетта. От по-дребните луковици, реколтата се получава малко по-късно. Срокът на засаждане зависи от конкретните метеорологични условия. Засаждането може да се направи поетапно. Особено подходящи са едрите и деформирани луковици, които дават повече растения.
Почистената парцелка се наторява с угнил оборски тор в доза 300-400 кг/100 кв.м и минерални торове – суперфосфат 4-5 кг, амониева селитра 1,5-2 кг и калиев тор 1-1,5 кг. След това се прекопава дълбоко, разрохква се добре и се оформят лехите. Засажда се във влажна почва, в плитки браздички през 10-12 см, на 6-7 см между луковичките и 5-6 см дълбочина. Дъното на браздичката не трябва да бъде уплътнено, защото когато коренчетата започнат да се развиват да успеят да проникнат дълбоко, за да не повдигнат луковичките на повърхността.
За получаването на реколта в периода декември-март се използват култивационни съоръжения – неотопляеми полиетиленови оранжерии или полутопли парници. При оформяне на вътрешни тунелчета в оранжериите е възможно получаването на реколта през цялата зима. В парниците торовият пласт трябва да бъде 25-30 см, а почвеният около 15 см. Добре е да се използва рътен посадъчен материал. За тази цел на луковиците се отрязва шийката и се оставят 3-4 дни в помещения при 25-30ºС докато поникнат. За да се използва по-добре мястото, може да се засадят на по-гъсто в реда.
За най-студените зимните месеци, януари и февруари се използват стоманено-стъклени оранжерии с ограничено отопление или топли парници. В тях при поддържане на температура над 2ºС, се получава реколта след 45 дни. Засаждането се направи през втората половина на ноември и през декември. Последното не трябва да бъде по-късно от 20 януари. Може да се използват нестандартни, но здрави луковици – по-дребни, деформирани или прораснали.
Тъй като през зимните месеци арпаджикът е в дълбок покой, трябва да се прекъсне. За тази цел луковичките се струпват на куп в пътечката на оранжерията и се заливат с топла вода, до 40-45ºС. Процедурата може да се повтори и на другия ден до пълното насищане на главичките, след което вече се засаждат. По този начин се получава рътене на посадъчния материал. Засаждането е на същата дълбочина в браздички през 12-15 см.
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и ц...
Целозията е едно от любимите градински цветя у нас. Известна е преди всичко като петльов гребен. Разпространени са предимно две форми на този род. Освен кристата, която познаваме като петльов гребен, ...
Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите мес...