Савойското зеле не се страхува от студа

Съществуват доста вариетети на главестото зеле, които са разпространени като зеленчукови култури. Къдравото или савойско зеле е една от тях. То е широко разпространено в страните на Западна и Средна Европа, но у нас се среща като любителска култура. Представлява интерес за производство на семена за износ.
За разлика от главестото зеле, листата на къдравото зеле са мехурковидно накъдрени. То има по-къс външен кочан, листата са седящи или са с по-къси дръжки, те са тревисто зелени, тъмно или синкавозелени, а при някои сортове и с жълтеникаво оцветяване, със слаб восъчен налеп. Цветоносното стъбло се развива на втората година. То е по-ниско, а плодовете (шушулките) са по-къси от тези на главестото зеле. Семената не се различават от семената на останалите зелеви култури. Освен че е по-къдраво, савойското зеле е и по-студо- и сухоустойчиво от късното главесто. Ранните му сортове се прибират през юни-юли, а късните – през ноември. Втората група сортове може да издържи на полето и температури до минус 6 градуса.
Къдравото зеле е и по-невзискателно към почвата, но в агротехниката на отглеждане почти няма разлика между двете. Съществена разлика съществува само в разстоянията при засаждането им. Те са по-малки при къдравото зеле (60 х 30 см) поради по-малките размери на розетките.
Зелките на къдравото зеле не са плътни и когато се отрязват, трябва да се оставят 2-3 покривни листа, за да запазят вътрешните. Те са с по-високи хранителни и вкусови качества от тези на главестото зеле, но се консумират само в прясно състояние.