Засаждането на ранните домати на открито става възможно, когато е преминала опасността от слани и почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до около 12 градуса. Това време настъпва през втората половина на април, по-рано в южните райони на страната, и до края на месеца – в Северна България и по-високите полета. В дворните градини, които се отличават с по-топъл микроклимат, може да се пристъпи и по-рано към засаждане върху известна част от определената площ, но за целта е необходимо да се разполага с т. нар. рисков разсад (примерно 1/3 повече от необходимото за цялата площ). По-рано засадените растения, в случай, че не пострадат от слани, ще встъпят и по-рано в плододаване.
Ранните високостъблени домати се отглеждат на бразди на разстояние 75-80 см между редовете и на 30-35 см между растенията в реда. Растенията се засаждат на една трета от дъното на браздата и толкова дълбоко, колкото дълбоко са били в разсадната леха. Всяко растение се полива с малко вода, независимо от влажността на почвата, за да се постигне по-добър контакт между корени и почвени частици. Подходящ начин на оглеждане е и ленточният по схемата 110 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 25-30 см между растенията в редовете (110 + 50/25-30). Възможно е да се отгледат и на равна леха. Схемата е същата, само мястото на засаждане се измества. Равната леха е особено подходяща за отглеждане на нискостъблени (безколови) домати, тъй като стъблата с плодовете полягат на суха повърхност, докато поливната вода протича между лехите.
До ден-два след разсаждането проличава дали растенията са се прихванали. Ако има загинали, на тяхно място се засаждат нови от резервния разсад – не съвсем на същото място, а малко встрани.
Сортовете ранни домати обикновено са високостъблени и се нуждаят от опора. За опора може да послужат какви ли не колове, но естетиката ни задължава те да бъдат еднакви, още по-добре боядисани и поставени така, че да образуват прави редици. Стъблата на доматите може да се привържат и към специално изградена телена конструкция.
До няколко дни след разсаждането се извършва и първото окопаване. То може да бъде придружено от подхранване с азотен тор – по 20-30 грама на квадратен метър амониева селитра.
За да наедреят правилно плодовете и да узреят по-бързо, от значение е колтученето, т. е. премахването на страничните израстъци по стъблото, които се появяват в основата на листата. Тези израстъци се превръщат в странични стъбла и докато се развиват, използват хранителните вещества, които биха послужили за развитието на централното стъбло. Затова трябва да се премахват веднага след появяването им, преди да са пораснали до 3-4 см. Първите колтуци се появяват скоро след засаждането. Колтученето продължава до момента на прекършването на върховете на растенията (задънването), което се прави по-късно – след появата на 4-то – 6-то съцветие.
Към изваждането на фъстъците се пристъпва, когато семената в растението узреят около 75-80 %, което при сортовете Калина, Садово 2609, Росица и Кремена се установява по червената окраска на семената. ...
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Ако имате полиетиленова оранжерия, може да опитате. За този начин на отглеждане благоприятният срок за засяването на разсада е началото на втората десетдневка на януари за най-южните райони на странат...
През последните години времето ни поднася такива изненади, че не винаги можем да ви препоръчаме кога е най-точният момент за изнасянето на саксийните растения на свеж въздух. Трябва да имате пре...