Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на времето влагата в повърхностния почвен слой започва да се колебае, с което се влошават условията за поникване, посевът се разрежда и т.н. Семената на лука много бързо губят кълняемостт. Те поникват бавно, при благоприятни условия за 15-20 дни след сеитбата. За площ от 100 кв.м са необходими около 0,8–0,9 кг семена.
Сеитбата се извършва върху чиста от плевели, добре обработена и наторена почва с оборски и фосфорни торове още през есента. Подходящи са влагоемните и богати на хумус почви. Не е за препоръчване отглеждането на едно и също място или след други луковични. Подходящи предшественици са домати, пипер, бобови култури, зимни житни и други добре наторявани зеленчукови култури.
Рано през пролетта мястото се обработва на дълбочина 8-10 см и се тори с амониева селитра в доза 1,5-2 кг/100 кв.м. След това, площта се заравнява с влачка и се изравнява с дъска. Отглежда се на слята повърхност или лентово. На малки площи сеитбата е ръчна, разпръсната или в редове с разстояния 8-10 см и 1-2 см между семенцата. Те се покриват с около 2 см рохкава влажна почва. За да се запази влагата и да се получи дружно поникването, веднага след сеитбата почвата леко се уплътнява. През 10-12 реда се оставят ивици широки 30-50 см, за улеснение при плевене и други дейности. Първата грижа след сеитбата е осигуряване на условия за нормално поникване. Почвата се поддържа умерено влажна. В случай на засушаване се полива много внимателно с лейка. Не трябва да се допуска образуване на почвена кора, която възпрепятства поникването.
Основно мероприятие за посевите с арпаджик е почистването на плевелната растителност в ранните фази от развитието му. Тя може да стане причина за получаване на дребни, нестандартни и слаби луковички.
Сега е времето, когато стопаните подготвят разсад за градината. Много често обаче той загива от коварна болест. Стъблото на поразените растения потъмнява около почвата и стръковете полягат. Описан...
Ремонтантността е една от характерните особености на цитрусовите култури, тъй като на един екземпляр едновременно може да има пъпки, цветове, млади завръзи и презрели плодове. Най-много и най-ценни пл...
Не са малцина онези любители, които с гроздето от асмите или от малко лозенце правят опити да си приготвят домашно вино. Случва се обаче гроздовата каша да не ще да закипи, т. е да започне ферментация...
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...