Дипладения - това е увивно полухрастче с очарователни зелени, кожести листа и великолепни розови, бели или тъмночервени цветове. Тази лианообразна родственица на олеандъра и в инката притежава достойнствата на своите издръжливи събратя - пищност и продължителен цъфтеж. По тази причина може да бъде препоръчана като достойно за отглеждане в дома растение, още повече че нейните едри цветове -грамофончета издържат на дългите и тънички клонки до 3-4 седмици, преди да прецъфтят.
Изискванията, които дипладенията има към стопаните си, могат да удовлетворят всекиго. Мястото й в стаята трябва да бъде много светло, но защитно от обедното слънце. Недостатъчното осветление се отразява зле на цъфтежа, който обикновено продължава от май до ноември. Понякога обаче може да ви се отблагодари за добрите грижи, като цъфне и през февруари. Добре расте при нормални стайни условия, но за зимния покой най-добре е да й се осигури по-ниска температура - между 12 и 14 градуса. Размножава се рано напролет или късно през есента, като се отчесват странични чепки с дължина 5-7 см и двойка листа. Те се вко-реняват лесно в субстрат от торф и пясък.
Щом започне да нараства, трябва да се прищипне върхът, за да се разклони. Когато придобие храстовидна форма, се пресажда в по-голям съд съобразно растежа. Младите растения зацъфтяват още същата година. Най-бързо растат, когато им се осигури подходяща опора, около която да се увиват. Пресаждат се през пролетта. Почвата, която е най-подходяща за дипладенията, е груба листовка, примесена с чимова пръст, глина и пясък, но може да се вземе и готова пръст, която се смесва с добре угнила борова листовка. Растението изисква обилно поливане, но трябва да се внимава водата да не се задържа в подложката, защото корените лесно загниват.
Тези растения боледуват рядко - най-често листата им пожълтяват и скапват поради засушаване или застой на вода в подложката. Понякога биват нападани от червен акар или от листни въшки - тогава трябва да се напръскат с инсектицид.
Свободнорастящата корона се прилага в личния двор, вила или върху малка площ, където процесите на резитба и беритба на плодовете няма да се механизират. Тази резитба се характеризира с това, че до вс...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Много стопани считат, че след приключването на бурната ферментация виното е готово за консумация. В младото вино обаче настъпват редица изменения, в които винарят може да се намеси сполучливо. След ...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...