Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от набухналите пъпки се появяват зелените ветрила на листата – прилични на разперена длан, с които кестените се кипрят до дълбока есен. Най-ефектни са обаче по време на цъфтежа – едрите съцветия, същински свещи, пламват по короната. През есента за радост и на малки, и на големи се оформят кръглите “таралежи” на плодовете. Разпуквайки се, те посипват земята с “кестенявите” си, сякаш полирани плодове. Тези плодове не са вкусни и съдържат вещества, които ги правят негодни за ядене, но се ползват в медицината.
А най-интересното е, че от ботаническа гледна точка това въобще не са кестени. Дървото Aesculus hippocastanum, наречено конски кестен, е от семейство Конскокестенови. Естествените му места на разпространение са съвсем малки, скрити в планинските гори на България, Албания и Гърция, но благодарение на красотата и голямата си приспособимост е превзел целия свят. Създадени са много декоративни форми, коя от коя по-красиви.
Истинският кестен (Castanea sativa), известен като ядлив кестен, е не по-малко красив. Той обаче е топлолюбив и вирее добре само в берковския район, където се среща и в изолирани естествени находища.Той е близък роднина на бука и брезата, а с конския кестен няма никакво родство. Приличат си само до известна степен по плодовете. Култивиран е още в древността и в много страни е бил основен хранителен продукт. Короната на това дърво е широка и клонеста. Блестящите зелени листа са ланцетни, дълги около 15 см. Зацъфтява късно – чак през юни-юли, като цветовете са бледожълти реси. Плодовете са събрани по няколко в покрита с меки бодли обвивка, подобно на буковите жълъди. Те са вкусни и хранителни. Много важно е при консумация да не се сбъркат с плодовете на конския кестен, защото това може да причини неприятности.
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Получаването на лук за глави се извършва по няколко начина, но най-често се използва чрез засаждане на арпаджик. Запасите в луковичката подпомагат развитието на растението и няма нужда от поливане. Ко...
В периода около средата на октомври до първата половина на ноември може да се засади на открито едър арпаджик (попска, балучка) за ранно пролетно производството на зелен лук. Използват се главичките с...
Готварските тиквички не са особено претенциозни и са много подходящи за форсаж. За тази цел се нуждаят само от полиетиленово покритие под формата на тунел. За такова ранно производство семената за пол...