В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, биологичните особености на сортовете, запасеността на лозите с пластични вещества, агротехническото състояние на лозовото насаждение и др.
Проверка за повреди задължително се прави в случаите, когато абсолютните минимални температури на въздуха са паднали под минус 16-17 градуса. Често по-чувствителни на измръзване пъпки са не разположените в основата, а тези в 4-5 възел на пръчката. Зимните очи на по-тънките, но по-добре узрели пръчки са по-студоустойчиви в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки по многогодишната дървесина поради това, че са по-слабо оформени и защитени от старата кора издържат до минус 30 градуса.
Най-сериозни поражения се нанасят при заледяване на пръчките. Образуваната ледена покривка може да се задържи до 2-3 дена, вследствие на което повредите по зимните очи по лозата се увеличават.
Препоръчително е в районите, където критичните ниски температури са с честа повторяемост и лозите се отглеждат стъблено, да се засаждат сортове с по-висока студоустойчивост.
За разлика от културните сортове отглеждани у нас, американските видове лози имат много висока студоустойчивост и практически са неуязвими на зимните студове. Най-висока е студоустойчивостта на амурската лоза, която издържа до -40 градуса.
През втората половина на месец април и началото на май понякога температурите у нас се понижават под 0 градуса и причиняват измръзване на младите тъкани и органи на лозата. Това води до повреди от късни пролетни мразове. При понижаване на температурата под 0 градуса се повреждат всички зелени части. Съцветията загиват при 0 градуса, младите леторасти при -0,6 градуса, а набъбналите пъпки при -2,5 до -4 градуса.
Веднага трябва да се изварят ферментиралите плодови каши. Ако се забавите много, е вероятно да вкиснат или да плесенясат, а алкохолът ще излети. Обикновеното алкохолно съдържание на този материал е 3-...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...
Едно от най-важните агротехнически мероприятия при отглеждане на зеленчуците е поливането. Зеленчуковите култури се поливат главно по два начина: - Гравитачно поливане с течаща вода по бразди, кавал...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...