Най-ранната възможност за засяването на семената от маруля за получаване на реколта през есента е около средата на август. Разсадът ще бъде готов за разсаждане към средата на септември, когато растенията развият 4-5 листа. При главестата салата сеитбата може да бъде с около 15 дни по-късно.
На 1 кв. м се засяват 1,5-2 г семена, а за отглеждане на разсад за засаждане на площ от 100 кв. м са достатъчни 3-4 г. Сее се в открити, добре огрявани от слънцето лехи. Предварително почвата се навлажнява добре. След поизпръхването парцелката се прекопава и подравнява. Сеитбата може да бъде разпръсната
или в редове през 3-4 см. Семената се покриват с около 1,5-2 см влажен почвен слой. До поникването площта редовно се оросява внимателно с лейка. След това се поддържа умерена влажност. Ако растенията са нагъсто, се прорежда.
При добри условия, след около 30-35 дни от поникването растенията са готови за разсаждане. Не трябва да се изкачва да прераснат, защото по-възрастните растения се прихващат по-трудно и се получават по-некачествени глави.
Разнообразието от сортове е изключително голямо. Подходящи български сортове марули са известните Жълта гюмюрджинска и Черна маруля. От чуждите сортове с добри качества при есенно отглеждане са сортовете Ноазет, Манаверт, Бацио, Велвет и др. Добри добиви са показали израелските сортове Питал и Ногал, но трябва да се има предвид, че те са с около 48-49 дни дължина на вегетационния период от разсаждане до техническа зрелост. От салатите подходящи са българските Зимна маслена глава, Жълт зимен цар, сравнително по-новия Бул Ира, както и холандските Круфиа, Матилда, Баронет, които се предлагат за целогодишно производство. От къдравите салати с много добри качества при есенното отглеждане са сортовете Бохемия, Ванити, Бетони, Маради и др.
Върховото гниене се среща не само по плодовете на доматите, но и на пипера и патладжана. Болестта засяга зелените плодове. По върховете им в началото се образуват дребни, воднисти петна, а по-късно се...
Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения ц...
Пролетното присаждане е една от основните овощарски практики, чрез която много диворастящи растения могат да се превърнат в ценни овощни сортове. Кисeлиците се присаждат с ябълки, дивите круши – с кру...
През първата половина на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни ч...