Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.
Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.
Засейте веднага след обиране на плодовете
Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.
Тунбергии проявява най-много капризи
Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.
От червени се превръщат в зелени
От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.
Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят.
Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите мес...
Доматен миниращ молец (Tuta absoluta) е много опасен неприятел, който предпочита доматите, но напада също патладжан, пипер, картофи и др. Наличието му може да намали добивите от домати от 50 до 100%. ...
От средата на май започва засаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запазе...
Зелевите никак не обичат горещината и сушата. И е обяснимо, тези култури са студоустойчиви. Оптимални на растежа и развитието им са температури между 16 и 18 градуса. Особено късното главесто зеле и к...