Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.
Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.
Засейте веднага след обиране на плодовете
Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.
Тунбергии проявява най-много капризи
Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.
От червени се превръщат в зелени
От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.
Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят.
Грижите за доматите след разсаждането в градината стават повече. Обработката на почвата започва, след като растенията се прихванат добре. Първото окопаване се прави на дълбочина 10-12 см, за да се зат...
Преди да излезе на полето, разсадът трябва да се закали. Така младите растения ще са по-устойчиви на захлаждане, ще издържат на засушаване и на резки температурни колебания. Разсадът трябва системно д...
Каменното цвете или глоксинията е клубеново растение с нежни копринени листа и камбанковидни цветове с разнообразна окраска. То е сред най-известните стайни цъфтящи култури. Копринените цветове достиг...
Често любителите, които отглеждат цитрусови дръвчета в домовете си, се оплакват, че пъпките и листата окапват. Преовлажняването на почвата в съда е възможна причина за това. Обикновено лошо е направен...
Осигурете на диерамата достатъчно светлина