Градина » Киселият трън преобразява градината

 Киселият трън преобразява градината

Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.
Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.

Засейте веднага след обиране на плодовете

Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.

Тунбергии проявява най-много капризи

Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.

От червени се превръщат в зелени

От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.
Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Борбата със сачмянката започва отсега

Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...

Кога да засеем цветята в градината

През януари се засяват семената на тези едногодишни растения, които ще цъфнат през април-май. Към тези цветя се отнасят агератумът (Ageratum), градинският карамфил (Dianthus chinensis), чехълчето или ...

Опитомете си шипка

У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...

Кои овошки се нуждаят чуждо опрашване

Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...

Начало