Пандореята /Pandorea/ е вечнозелена тропическа лиана от сем.Бигнониеви /Bignoniaceae/ . Името на растението е свързано с древногръцката митология. Пандора е била много красива млада жена, която е получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди на света. Въпреки забраната на Зевс, жената отворила кутията. Оттогава нещастията са се пръснали между хората.
Листата на пандореята са тъмнозелени, лъскави, състоящи от 5-9 отделни овални листчета. Цветовете са невероятно красиви. Имат формата на фунийки с диаметър до 5 см, събиращи в кичести гроздове. Може да са бели или розови с по-тъмно гърло, мъхести отвътре. Плодът е шушулка, но при нашите климатични условията не се образува.
Като саксийно растение пандореята достига до 5-6 м. височина. Това налага да й се сложат опори или стълбички, по които тя да се увива и катери. Този растителен вид расте в тропическия пояси и не се бои от нашето жарко лятно слънце. Свежият въздух в градината или на терасата, спомага за доброто развитие на лианата. През летния сезон по време на активната вегетация се полива обилно, така че да не засъхва, но в никакъв случай не бива да подгизва. Оросяването също се отразява благоприятно.
Пандореята цъфти от април до ноември, като за обилен цъфтеж е нужно растенията да са в тясна саксия. През този период се подхранва два пъти месечно с универсален тор. След прецъфтяването се изрязва ниско, за да се сгъсти и да поддържа компактен вид.
През зимата саксиите се прибират в топло и светло помещение. През пролетта пандореята се присажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да бъде лека, богата. Тогава се прави и леко обрязване, като изрязаните части се използват за разножаване.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводки. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни. Растението се чувства добре на ярко слънчево огряване, но може да понесе и частично засенчване /шарена сянка/.
Опитайте навън
Когато завъдите няколко пандореи, може да експериментирате, като оставите 1-2 растения през зимата навън. Засаждете ги направо в добре наторена почва и ги покрийте с прадпазни материали – слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израстнат отново можете да си ги отглеждате като градински храсти.
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Ако сте пропуснали да наторите градината с основната обработка на почвата през есента с фосфорен тор, това може да сторите и през пролетта. У нас са известни два вида минерални фосфорни торове – су...
Течните комплексни торове за листно подхранване се използват в овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството и др. Те се прилагат профилактично - когато се очаква растенията да преминат критичен ...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Помогнете на Коледната звезда да цъфне