Резитбата си иска майстора

Резитбата е едно от най-специфичните и най-трудно за провеждане мероприятия, особено от любителите овощари. Когато своевременно и правилно се извършва, то може да окаже силно положително влияние върху растежа, плододаването и дълголетието на растенията. Пре неправилното му провеждане ефектът най-често е отрицателен. Ето защо, въпреки че многократно сме го отразявали в нашия вестник, не е излишно отново да напомним някои основни изисквания свързани с резитбата. Още повече, че от средата на февруари до към края на март е най-благоприятният период за нейното провеждане.
Положителният резултат от резитбата ще се получи, ако тя е съобразена с възрастта и растежните особености, както на цялото растение, така и на отделните клони и клонки. Ако това не се спазва, тя може да окаже и отрицателно влияние. Типичен пример за това са силните резитби при младите растения, които удължават непродуктивния период и предизвикват сгъстяване ан короната. По-нататък, ако не се извършва редовна резитба короните се сгъстяват и това се отразява върху качеството на плодовете и редовността на плододаването. В силно сгъстени корони голяма част от плодовете остават дребни и лошо оцветени, а клонките бързо започват да съхнат. При силно сгъстените корони през отделни години дърветата се претоварват с плод, което се отразява върху качеството им и върху растежа, а от там и върху цветообразуването. Това е една от основните причини за нередовното плододаване.
Първата резитба след засаждането е силна, за да се уравновеси нарушената коренова система с надземната част, което се отразява благоприятно върху прихващането на дръвчето. С тази резитба се определя и височината на стъблото, което е в зависимост от растежните особености на вида и типа на използваната подложка. По принцип тенденцията е да се формират дръвчета с по-ниски стъбла, което улеснява мероприятията по отглеждането. По-нататък, през периода на формиране на короната, резитбите трябва да бъдат много слаби. Премахват се само някои по-слаби клонки, които са конкурентни на скелетните части или ще сгъстят короната. Оставените за скелетни клони клонки се съкращават само ако са много силно развити, което често се наблюдава при кайсията, сливата и др. Една от най-вредните резитби при младите растения е масовото съкращаване на по-силните клонки. Това предизвиква силно сгъстяване на короната и забавяне на плододаването. Друга вредна резитба през този период е премахването на по-слабите клонки, върху които най-рано ще се заложат плодове. С тяхното премахване се предизвиква и изкуствено оголване на скелетните клони.
В началото на по-редовното плододаване, когато растежът в центробежна посока силно намалява, се налага известно просветляване на короната. То трябва да стане постепенно в продължение на 2-3 години, за да се намали плододаващата дървесина и да не се предизвика силен растеж. Последната операция свързана с формиране на короната е съкращаването на скелетните части. Премахват се върховете до 2-3-годишна дървесина над някоя наведена и по-слаба клонка.
През периода на пълното плододаване е необходимо всяка година да се извършват резитби за просветляване на короната, като се обърне по-голямо внимание на периферните и връхни части на короната. През няколко години е нужно провеждане и на подмладяващи резитби. Колкото по-силно е разклоняването и застаряването на дадена клонка, толкова по-силно съкращаване е необходимо. По този начин се ограничава броят на плодните и листните пъпки, стимулира се растежът и се подобрява съотношението между листата и плодовете.
В последните години от живота на дърветата, когато настъпят усилени процеси на съхнене, една по-силна резитба за подмладяване може да удължи живота и плододаването. Състои се в силно съкращаване на скелетните части и детайлно прореждане и съкращаване на обрастващата дървесина. Резултатът както от тази, така и останалите резитби ще бъде задоволителен, ако се съчетаят с редовно провеждане на останалите мероприятия свързани с отглеждането на овощните растения.