Захванете си върба от клонка

Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 различни вида, които достигат размера на дърво. Те са бързорастящи, но не дълговечни. Заслужава внимание златистожълтата плачеща върба (Salix babylonica).

Потърсете й светло място

С чадърестата си, гъвкаво приведена, почти докосвайки земята корона тя може да бъде чудесен акцент за по-големи градини. Обича влажните и дълбоки почви и е много светлолюбива. Освен това предпочита по-умерен и мек климат. Върху блестящите голи клони последователно са наредени тесните дълги листа, които на връхната страна са тъмнозелени, а на обратната сиво-зелени и назъбени по края.
Семената са дребни, тъмнозелени до кафяви. Макар че са снабдени с мъхести власинки и много лесно се пренасят от вятъра и птиците, те за няколко дни загубват своята кълняемост.

Потопете няколко клонки във вазата

При всички случаи за предпочитане е вегетативното размножаване със зрели резници. То се прави в накрая на зимата или в много ранна пролет. Нарязаните резници с дължина 18-20 см се навързват в снопчета и покриват с пясък, заровени в почвата. При мразовита зима е добре да се загърнат и с рогозки. Има и по-лесен начин, когато не са необходими големи количества. Тук ни помага качеството на върбата, че в пазвените пъпки има заложени коренови зачатъци. Достатъчни са няколко откъснати клонки от плачеща върба да натопим в съд с вода, за да си възпроизведем вкъщи сами плачеща върба с корени. Докато е крехка и неукрепнала, още младата фиданка можем да засадим при стайни условия в саксия, по-късно да я пренесем на открито на желаното място.