Колко дълго трае гроздето?

Продължителното съхранение на гроздето зависи от редица фактори, като климатични условия, начин на отглеждане и самия начин на съхраняване. Подходящи за съхраняване са сортовете, които имат рехави гроздове, едри зърна с хрупкаво месо и сравнително здрава ципа, като Болгар, Хамбургски мискет, Палиери, Алфонс Лавеле, Шталия, Приста, Виктория, Кишмиш молдовски, Верея, Велика, Резакия, Лисича опашка и други по-късно зреещи.
За съхранението на гроздето се използват северни стаи, тавански помещения и други. Те трябва да бъдат сухи, проветриви и с мрежи на прозорците за предпазване от насекоми. При зареждане на по-големи количества помещението се почиства добре, варосва се и се дезинфекцира. Изгаря се по 3-4 г сяра на всеки кубически метър. В продължение на две денонощия то се държи затворено, след което се проветрява.
Гроздето може да се съхранява със суха или свежа чепка. При първия начин гроздовете, почистени от повредени зърна, се нареждат в плитки щайги на един ред. Щайгите се нареждат на няколко етажа. В много райони се практикува съхраняване на свисла. Гроздовете се отрязват заедно с пръчките (дълги около 40 см). Навързват се по 3-4 на снопчета и се окачват за съхранение.
Със свежа чепка в най-добро състояние гроздето се запазва по френския метод Томри. При него може да се съхрани до май, без да променя външния си вид. За целта гроздът се отрязва с пръчките – 10-15 см под него и 5-6 см отгоре. Долната част на пръчката се потапя в малки (около 500 мл) бутилки, напълнени на ¾ с вода. В нея се пускат 1-2 парченца дървени въглища или няколко капки ракия. Бутилките се поставят в наклонено положение върху специални етажерки. Гроздовете трябва да висят свободно, без да се допират един до друг. Температурата в помещенията трябва да се поддържа от 0 до 6 градуса и влажност на въздуха между 70-80 процента. Водата в бутилките се долива при изпарение. Гроздовете периодично се преглеждат и се отстраняват повредените зърна.