Тази салата се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прилагането на агротехнически похвати, характерни за добре познатата ни маруля.
Подобно на марулята и на главестата салата и айсберговата се отглежда чрез предварително произведен разсад. Най-подходящият период за сеитба на семената е февруари. Ще успеете, ако не го отглеждате като гъст, а младите растения да засаждате в градината по известния ви начин под пръст, подобно на марулите. Засейте семената по едно в саксийки с диаметър при отвора 5-7 см (може да използвате пластмасови чашки за кафе с пробито дъно), а ако са по-две, след поникването ще оставите само едно растение. Това много ще ви улесни при засаждането и ще ви гарантира успех. Иначе грижите за разсада са същите каквито и за другите видове салата – поддържане на умерена влажност и температура 16-18 градуса през дена, а през нощта с 5-6 градуса по-ниска.
Докъм края на март и началото на април, когато разсадът ще бъде готов и условията ще са благоприятни за засаждане, подгответе мястото. Ако за главестите салати и марулите може да се препоръча браздовият начин на отглеждане, равната повърхност е задължителна за айсберговата салата. Тя не понася нито дълбокото, нито плиткото засаждане. Растенията трябва да са на същата дълбочина, на каквато са били в състояние на разсад, а това не е трудно, когато се засаждат извадени с всичката пръст от саксийките. Равната повърхност изключва поливането по бразди, като при марулите. Най-подходящият начин е напояването чрез дъждуване. Така се постига и по-благоприятен температурен режим. Тъй като айсберговата салата формира доста едри глави, подходящото разстояние на засаждане ще е 30 на 30 или 30 на 35 см. Останалото е както при главестите салати и марулите. Трябва да се има предвид, че летните температури й се отразяват неблагоприятно. Затова късните посеви ще ви разочароват.
По принцип пресаждането се извършва или рано напролет, преди разлистване, или през есента, когато опада шумата. Овлажнялата земя дава сигурен подслон на дървета и храсти и те могат най-безболезнено ...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...
Ако имате намерение да направите голямо насаждение от културна къпина, на която хубавото е, че няма бодли, естествено е да потърсите посадъчен материал от разсадник. За любителски нужди обаче можете д...
Болестта сиви листни петна се причинява от гъбата Septoria piricola. Заразяват се предимно листата и по-рядко плодовете. Отначало се появяват дребни кафяви петна, а по-късно стават сиво-кафяви. При си...