Нетърпеливи, започваме да го очакваме още преди да се е свършило онова, дето е в кацата, и засяваме разсад за ранно зеле. Нормално. Свежият зеленчук си е нещо друго. Само че то ще стане готово за в тенджерата някъде през юни. Много по-рано ще берем, засадим ли го така, че то да иззимува.
Зелето е доста студоустойчиво растение и още със слабото затопляне в ранна пролет започва да се развива. Но колкото и да издържа на мраз, не навсякъде в страната условията са благоприятни за суперранно производство.
Подходящи са районите с по-мека зима, каквито има по долините на Струма и Марица и по-малко в Северна България, предимно в Горнооряховско и Плевенско. В дворовете микроклиматът е по-добър и стига почвата да не е тежка и непропусклива, всеки може да опита.
От 1 квадрат разсад излизат до 250 растения
Решите ли да се изявите като майстор-градинар, още в първата половина на септември ще трябва да засеете разсада. Отглежда се на открита леха. Като имате предвид, че от 1 кв. метър се получават 200 - 250 растения, които се засаждат на около 100 кв. м, може да си направите сметка колко голяма леха да подготвите. Преди сеитбата заравнете и притъпкайте леко. Най-добре е семената да засеете на редове при разстояние между тях 4 - 5 см. За 1 кв. метър ще са ви необходими 3 - 4 г семена. Покрийте ги с 2 см пласт торопочвена смес. До поникването поливайте всеки ден. Разсадът ще е готов за засаждане след 35 - 40 дни.
След домати и пипер може, но след ряпа, лук и карфиол – не
Зелето може да заеме мястото на доматите, пипера, краставиците, зеления фасул, тиквичките и други зеленчуци,които са освободили по-рано площта. Не бива да го засаждате на място, където преди това сте отглеждали зелеви култури - карфиол, алабаш, ряпа, както и лук.
Площта, почистена от растителните остатъци на предшественика, прекопайте на дълбочина 25 -30 см. С тази обработка няма да е излишно да заровите и по 300 - 400 кг прегорял оборски тор, 4 - 8 кг суперфосфат и 8 - 12 кг калиев тор на 100 кв. метра. Докато разсадът се развива, ще се наложи още едно накопа-ване на почвата, за да се наситни, след което оформете бразди на разстояние 60 - 80 см една от друга. Растенията ще засадите на разстояние 30 - 40 см в реда. Щом се прихванат, окопайте ги и леко ги загьрлете. Това помага по-лесно да прези-муват. Напролет пак ще ги прекопаете и може да ги подхраните с малко амониева селитра.
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Без резитба краставицата ражда много, но повечето от плодовете са некачествени. С резитбата добивът не се намалява, дори е по-висок. Разбира се, за да се приложи с успех резитбата, краставиците се отг...
Корнишоните ще станат хубави, само ако имате възможност да поливате. Ако в почвата има нематода, не бива да ги настанявате след ранни картофи и домати. Не ги слагайте и след пипер или патладжан, има о...
Често направени по всички правила консерви след известно време променят цвета си. И тогава възниква въпросът - стават ли за ядене и защо се получава това? Цветът на плодовете и зеленчуците се изменя...
Изсушете си чушки и домати