Краставиците пожълтяват от глад

При недостиг на азот краставичните растения придобиват вретеновидна форма. Растежът им е силно потиснат, стъблата са тънки и твърди. Листата остават дребни и повечето от тях са изправени нагоре. Страничните разклонения са малко. Завръзите окапват и някои цветове загиват. Отначало по-старите листа преждевременно пожълтяват. По-късно това става и с младите. При прогресиращ азотен дефицит плодовете придобиват светложълта окраска. Те са по-къси и имат остър край.
Но и прекомерното внасяне на азотни торове, особено в началото на масовото плододаване, предизвиква излишен растеж, образуват се малко женски цветове. По краищата на листата се появяват светлокафяви петна, които по-късно се разрастват между жилките към средата на петурата.
Когато не стига желязо, целият лист става светло-зелен. След време краищата на листата некроти-зират. При недостиг на калий краищата на старите листа изсветляват. По-късно целият лист става жълто-зелен, а по края се появяват некротичните петна.
Когато младите листа са дребни, това е първият сигнал, че растението изпитва дефицит на калций. Между жилките се появяват тесни светли ивици, които бързо се разширяват. Краищата на листата се подвиват надолу и те приличат на чадър. При разгъване листът се разкъсва по периферията, която загива първа. При дългоплодните краставици плодът бързо се сбръчква от противоположната страна на дръжката. Корените престават да растат и се покриват с лепиловидно вещество.
Ако младите листа са тъмнозелени, а старите са мръсно сиво-зелени, значи не е достатъчен фосфорът в почвата. По-късно на листната петура се появяват големи неравномерно разпределени жълто-кафяви петна. Те некротизират и засъхват.