Повредите от бактериални, вирусни и фитоплазмени болести при новозасадените овошки могат да провалят 70, дори 90% от реколтата. Докато овощарите са запознати с предпазните мерки и с лечението на бактериалните заболявания, то малцина са наясно с признаците на вирусните и фитоплазмените болести.
Последствията от вирусното нападение се разпознават по листата, цветовете и плодовете, възможно е да се появят и по стъблото. Ето защо откривателите на тези заболявания са свързвали наименованията им с образната картина на уврежданията - пожълтяване на жилките, мозайка, плоски клони, гумена дървесина.
Вирусите съществуват в растенията и в т. нар. скрита (латентна) форма.
Шарката по сливата, джанката или прасковата може да доведе до пълно безплодие или ниски добиви с лошо качество на плодовете. Ако в една ябълкова градина се прояви метловидност се поставя под въпрос рентабилността на насаждението. Безобидният вирус на мозайка при ябълката още в разсадника може значително да намали процентът на прихващането. При засегнатите дървета в градината, добивът пада с една трета.
Болната подложка, облагородена със здрав калем или пъпка предава заразата както в мястото на присаждане така и по свързващите ги проводящи съдове. Това е възможно да се случи и при преоблагородяване на овошките със заразени калеми. Някои вируси се пренасят и от листни въшки, акари, цикадки или гъсеници.
Няма препарати, има предпазни мерки
Науката все още не е разработила ефективни химични средства за ограничаване или лекуване на тези заболявания. Ето защо се препоръчват две особено важни и радикални мероприятия:
• задължително унищожаване на нападнатите растения.
• отглеждане и използване в разсадниците на тестиран за вируси изходен материал - семена от контролирани маточни дървета, подложки, резници, калеми.
Едно от най-радикалните средства е използването на нова технология за производство на свободен от вируси и фитоплазми посадъчен материал в овощните разсадници. В създадените специализирани лаборатории, включително и у нас вече се предлагат изпитани овощни сортове и подложки. Използва се методът на топлинната обработка за освобождаване на растенията от латентните вируси. Части от вегетационните връхчета се обработват при температура между 37 и 39 градуса. После се размножават при специфични технологии.
Близо 30% е по-висок добивът от засаждане на обезвирусени дръвчета.
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около...
Картофите са трудоемка култура, а събирането им е една от най-трудните задачи. Всички клубени се складират на едно място, а след това се пробират средните по размер. Така се работи в елитните стопанст...
За тази болест рядко се говори, но е твърде опасна и трябва да се взимат сериозни мерки срещу нея. Напада най-често ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, но често страдат от нея черешата, прасковата,...
Ранните сортове картофи се прибират през август-началото на септември. От прибраната реколта трябва да заделите клубени за посев през следващата година. Извадете ги от почвата предпазливо, тъй като к...
Растения помагат на растения