Кога измръзват лозите?

В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, биологичните особености на сортовете, запасеността на лозите с пластични вещества, агротехническото състояние на лозовото насаждение и др.
Проверка за повреди задължително се прави в случаите, когато абсолютните минимални температури на въздуха са паднали под минус 16-17 градуса. Често по-чувствителни на измръзване пъпки са не разположените в основата, а тези в 4-5 възел на пръчката. Зимните очи на по-тънките, но по-добре узрели пръчки са по-студоустойчиви в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки по многогодишната дървесина поради това, че са по-слабо оформени и защитени от старата кора издържат до минус 30 градуса.
Най-сериозни поражения се нанасят при заледяване на пръчките. Образуваната ледена покривка може да се задържи до 2-3 дена, вследствие на което повредите по зимните очи по лозата се увеличават.
Препоръчително е в районите, където критичните ниски температури са с честа повторяемост и лозите се отглеждат стъблено, да се засаждат сортове с по-висока студоустойчивост.
За разлика от културните сортове отглеждани у нас, американските видове лози имат много висока студоустойчивост и практически са неуязвими на зимните студове. Най-висока е студоустойчивостта на амурската лоза, която издържа до -40 градуса.
През втората половина на месец април и началото на май понякога температурите у нас се понижават под 0 градуса и причиняват измръзване на младите тъкани и органи на лозата. Това води до повреди от късни пролетни мразове. При понижаване на температурата под 0 градуса се повреждат всички зелени части. Съцветията загиват при 0 градуса, младите леторасти при -0,6 градуса, а набъбналите пъпки при -2,5 до -4 градуса.