От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резултати са незадоволителни. Борбата срещу белокрилката се оказа доста трудна. Трудностите произхождат от някои биологически особености на този неприятел. Тези особености трябва да се познават и да се имат предвид при провеждане на борбата. А те са следните: Белокрилката действа през цялата година – през зимата е в оранжериите, през пролетта и лятото навън. Има голям брой гостоприемници – зеленчуци, цветя, много видове плевелни растения. В тях тя се запазва до късно през есента.
Притежава голяма размножителна способност
Появява се още при разсада и се развива до края на вегетацията на отглежданите растения. Развива голям брой поколения – 10-12. Плодовитостта на една женска е доста голяма – достига до 500 броя яйца. Отделните поколения не са разграничени, а се застъпват. В даден момент, когато се пръска разтворът попада върху ларви от различна възраст. Младите ларви се засягат по-силно и загиват. При ларвите в последните стадии на развитие и нимфите в обвивката на тялото се образуват восъкоподобни вещества и те проявяват известна устойчивост към някои препарати.
При белокрилката пръскането се прави срещу ларвите
Те се намират главно по долната повърхност на листата. Засягат се и възрастните белокрилки, които се намират по растенията и близо до тях. Пръскането трябва да се прави с финна и силна струя, двупосочно отдолу нагоре и отгоре надолу, за да се намокрят добре и двете страни на листата. Това е необходимо условие за качествено пръскане.
Друг фактор, който може да повлияе на резултатите от пръскането е появата на устойчивост на белокрилката към прилагания препарат. Тази устойчивост се появява, когато се правят по-голям брой пръскания с един и същи препарат или препарати с един и същи химически състав, но с различни имена. Устойчиви популации са установявани по отношение на децис, вазтак, Би-58 и др.
За да не се допусне появата на устойчивост се препоръчва да не се пръска дълго с един и същи препарат, а да се редуват няколко препарата с различен химически състав и различен начин на действие.
Краспедията (Craspedia) е сравнително ново за цветарите растение, което е внесено от Австралия още през 80-те години на ХХ век. В културното цветарство е известен само един вид – топчестата краспедия ...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...
Цветното зеле се разделя на две разновидности - карфиол и броколи. За нашите почвено-климатични условия най-подходящо е отглеждането им като есенна култура. При добра агротехника в по-хладни райони ка...
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Защо кората на овошките се пука?