Зелената зимна украса на жилището е външна изява на дълбокия душевен стремеж към непрекъснат допир с природата. Има много листнодекоративни растения, с които можем да задоволим, ако не непълно, то поне донякъде, копнежа по летните дни. По-малко са цъфтящите през този сезон, но има и все пак относително богат избор на цъфтящи. Сред тях е и камелията (Camellia japonica).
Тя е храст с лъскави листа, подобни на лимоновите, но имат остри зъбчета по периферията. Родината и е Източна Азия, расте в планинските местности на Япония, а цветовете и приличат на цветовете на розата и затова някои я наричат японска роза. Цъфти продължително време, ако и се осигурят подходящи условия. Първите пъпки се развиват през декември, а последните през април. Баграта им е различна - от червена през розова до белоснежна.
За да цъфти, трябва да настаните камелията край светъл прозорец. Много е светлолюбива, но не обича слънчевите лъчи да падат пряко върху нея. Помещението трябва да е прохладно и да е с нормална въздушна влажност. Софийските апартаменти поради начина на отопление често са много топли, а въздухът в тях е сух. Това може да е една причините за незадоволителен цъфтеж. Ако е топло и сухо, цветните пъпки окапват. Веднъж поставена през есента на определеното й място, не я премествайте и не въртете саксията - цветните пъпки също окапват. Поливайте я редовно. Ако я отглеждате така, ще ви цъфти през цялата зима. Когато през април прецъфти, може да я прехвърлите в по-голяма саксия. Препоръчва се младите 2-4 годишни растения да се прехвърлят всяка година, а възрастните – през 3-4 години. Подходящата почвена смеска е чимовка, горска почва от широколистна гора и разложен оборски тор в равни по обем количества. След кратка почивка камелията ще започне да нараства до есента, когато ще заложи и цветните си пъпки.
Поради честите превалявания и захлаждания тази година празът боледува и според описанията на градинарите това е ръжда (Puccinia porri). По листата се образуват множество жълтеникави петна наподобяващи...
Сега се прибира спанакът, който е засят през есента. Розетките му вече са израснали. Листата са едри и сочни, с високо съдържание на витамини и минерални соли, така необходими за нашата храна в раннат...
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
За тази болест рядко се говори, но е твърде опасна и трябва да се взимат сериозни мерки срещу нея. Напада най-често ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, но често страдат от нея черешата, прасковата,...