От рода на астранцията (Astrantia) са познати 10 вида, но се отглеждат най-често само три. С красотата и трайността на цветовете си се отличава A. major - едроцветна астранция. Видът проидхожда от Централна и Източна Европа. Любопитен е фактът, че тя е едно от любимите цветя в Америка. Тъй като цъфти по време, когато се празнува Деня на независимостта, астранцията се смята за национално цвете и се отглежда почти във всяка градина.
Стъблото на този вид е изправено, здраво, разклонено в горната си част. На височина достига 60-70см. Листата са разделени на три дяла. Те са широки, с неправилно овална форма и нагъната повърхност. Цветовете са с по 5 венчелистчета, подредени така, че наподобяват звездички. Биват бели, розови или червени. Излизат от една точка и са събрани в оригинално сенниковидно съцветие. Всички заедно са обхванати от ципести прецветници листчета, често фино прошарени от нежни чертички. Цялото съцветие прилича на фантастично чадърче и достига 2 см в диаметър. Цъфти през юни-юли.
Видът A. maxima - грамадна астранция идва от Източен Кавказ. Съцветията са много по-ефектни, около 3 см в диаметър, съставени от розови цветове. Цъфти през юни-юли, но е по-слабо разпространен. Височината на растенията достига едва 45 см. От вида A. caniolica - карнеолска астранция се отглежда сорт Rubra, който е с тъмночервени цветове.
Всички астранции са много жизнени растения. Те устояват на неблагоприятните климатични условия, тъй като са силно студоустойчиви. През лятото пък понасят безболезнено както високи температури, така и временно засушаване. Въпреки че са светлолюбиви, могат да понася и засенчване. Виреят на всякакъв вид почви.
Растенията се размножават предимно със семена. Те се засяват веднага след обирането им през есента. Важно е да са на открито и в лехи, за да се пазят по-лесно от плевели. Напролет растенията се пикират. На постоянно място се засаждат през лятото или есента. Разстоянията са 30 х 30 или 40 х 40 см, в зависимост от височината на сорта.
Когато желаете да поддържате чистотата на определен сорт, ще трябва да разделяте туфата пролет или есен. Така през 4-6 години растенията се подмладяват и съцветията са със съответстващата на сорта едрина и багра. След засаждането почвата се притъпква и веднага се полива.
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Растенията, както и животните, използват различни химични елементи за изграждането на своя организъм и поддържането на жизнените функции. В най-големи количества имат нужда от азот, фосфор и калий. За...
Фасулът се отглежда за храна на хората. За целта се използват както зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, ...
Дребният ръст на глога е причината той да се приема повече като храст, отколкото като дърво от семейство Розоцветни. Здравата и качествена дървесина, от която се правят дръжките на ударните инструмент...