Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така питахаята е известна още като бодлива круша и драконов плод.
Това е храстовиден дървовиден кактус, на краищата на който узряват сочни плодове. В зависимост от вида плодовете биват с различен размер; плодово месо с различен цвят (бял, розов, пурпурен); с различен цвят на кожицата (от жълт до оранжев, от червен до пурпурен); с различна повърхност (набраздени, с тънки цветни дръжки).
Но плодовете на питахаята имат още едно общо качество – голямото количество черни семена. Затова преди да вкусите сочното плодово месо, трябва да изчистите семената.
Откъде идва
Питахаята е родом от Западното полукълбо. Там този кактус се цени не само заради отличния вкус, но и заради голямото количество плодове, които могат да се съберат. Днес питахаята се отглежда в малки ферми в южната част на Мексико, в някои страни от Централна и Южна Америка, във Виетнам и в Израел.
Привлекателните на вид плодове на питахаята активно се използват в кулинарията и преди всичко в производството на различни алкохолни напитки. Сокът и плодовото месо се добавят в бонбони, сладолед, кисели млека и различни млечни продукти, от плодовете се прави мармалад, сосове и желета. В Испания традиционно сокът от питахая се смесва с лимон за приготвянето на „летни напитки”.
Плодовете са привлекателни и с това, че употребата на питахая помага при коремни болки. Освен това плодът е полезен за страдащите от диабет и различни ендокринни заболявания.
Как да го ядете
Със своя външен вид питахаята прилича на боядисана шишарка, въпреки че имат мека, лесно отделяща се кожица. Жълтата разновидност на плода е най-вкусна. Плодовото месо е с дребни семена и има изискан освежаващ вкус.
За да хапнете плода на питахаята, трябва да го разрежете наполовина по дължина и изяжте с лъжичка или да нарежете кожицата на плода, да я обелите и след това да нарежете плода на късчета.
С името “директни сортове” се означават лози, които се счита, че са устойчиви на филоксера и могат да се засаждат без присаждане във филоксерни райони. Под това име се включват и лози, които нямат дос...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
Аронията е малко познат у нас плод, но в последните 3-4 години се наблюдава значителен интерес към това растение. Тя е храст, достигащ височина 2,5 – 3 м, с лъскави, неназъбени листа. Плодовете му са...
Късните краставици – корнишоните най-често се отглеждат на площи, които са освободени от ранните пролетни култури - зелен фасул, зелен грах, ранни картофи, ранно зеле и др. Площта се подготвя ведна...
Бабако – що е то?