Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...
Названието на ехиумът (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас им...
Восъчето (Ноуа carnosa) е издръжливо цвете, но не обича тесните саксии. Само напролет обаче можете да сменяте съда, в който расте. Пресаждане се налага, когато пръстта се пренасити с корени. Тогава пр...
Готовият разсад от ранно зеле може да се изнесе на постоянното му място, след като премине опасността от продължително понижение на температурите. Това обикновено е към края на март - началото на апри...
Нерине