Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Бувардията (Bouvardia) е едно от стайните растения, което радва очите с прекрасен и богат цъфтеж в мрачните дни в края на есента и началото на зимата. Родината й е Централна Америка. Това са храсти не...
Най-ранобудният храст цъфтящ преди всички е форзицията. Януари и февруари са подходящи месеци да се подготвят зрели резници. Родина на форзицията е Китай, но й при нас се е приспособила добре, защото ...
Още от най-древни времена е било забелязано, че ако някоя богата почва започне да се обработва от хората и няколко години подред се засява все една и съща култура, тя започва малко по малко да губи св...
Диасция