Растение за по-големи градини, тъй като достига над 4 м височина. Не се среща често, но предлага разнообразие от багри - млади медночервени листа, бели цветове, червени плодчета, които почерняват, и зелени листа, които пожълтяват
Сортове: Цари объркване по отношение на правилното латинско наименование на растението, В градинския център може да го намерите като A. lamarckii, A. canadensis, A. laevis или A. grandiflora. Независимо от името, растението ще ви зарадва с бели цветчета през април и с плодчета, които стават за ядене, през юни. С розови цветове е A. grandiflora Rubescens.
Място и почва: Повечето почви са подходящи, но избягвайте варовитите. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - намалете височината през зимата, за да ограничите разпростирането.
Размножаване: Наесен отделете вкоренените издънки от растението майка.
Начинаещите градинари често се жалват от това, че в техните лехи не растат репичките. Трябва да се знае, че старите и нетипични по окраска и форма семена на тази култура, а също и дребните, не дават к...
Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се,...
Сцеволата е градинско растение. Ценна особеност при нея е широкият диапазон температура, при която вирее. У нас тя е по-скоро новост. Родината и е Австралия, но е широко разпространена в много страни ...
Празът е една от най-старите зеленчукови култури. Произхожда от средиземноморските райони и Западна Азия. Отглежда се и се консумира в почти всички европейски страни както в прясно състояние, така и п...
Цитизус (зановец)