Латинското наименование на този градински любимец е хеномелес, но растението е по-известно като японска дюля или цидония. Вирее във всякаква почва, на слънце и на сянка, а след пролетните цветове наесен се появяват златисти плодчета. Засадете в бордюра, в близост до стена или като жив плет.
Сортове: Обикновената японика е С. speciosa, червените й цветчета се появяват от март до май. Има няколко известни сорта с височина 1,2-1,8 м. Изберете С. speciosa Nivalis (бял) или С. speciosa Simonii (полукичест, кървавочервен). Също толкова ефектни са сортовете на С. superba - най-добрият е Knap Hill Scarlet.
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре се чувства на ярко слънце, но вирее и на сянка.
Подкастряне: Не е необходимо за храстите. През лятото разредете някои от клонките на пълзящи по стената растения.
Размножаване: Чрез отводки или резници в сандъче през лятото; чрез отделяне на вкоренените издънки.
Това е един от най-разпространените зеленчукови видове. Не е случайно. Спанакът стои на едно първите места по съдържание на витамини и минерални соли, както и на хранителни вещества сред останалите зе...
Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...
Често отглеждано растение от сем. Бромелии. Н. иносентии не се среща често. Различава се от по-популярната и твърде подобна неорегелия по това, че листата в центъра на розетката са много къси. Тези ли...
Тези растения са нискорастящи роднини на ешеверията. Г. парагвайензе има листа, дълги 5 см и стъбла, високи 7 см. Г. пахифилум е миниатюрно дръвче със стъбла, високи 2 см, и розетки около 2 см в диаме...
Клеродендрум