Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 вида тревисти растения, храсти и полухрасти.
Английското мушкато, по-известно като налба, съществено се различава от по-популярните си събратя. Нарича се английско, защото естествената му форма е била обект на продължителна селекция в Англия, благодарение на която сега има десетки сортове с най-различна багра и големина на цветовете.
Стъблото на налбата е изправено, 45-55 см високо, слабо разклонено. Листата не приличат на тези на другите мушката. Те са заострено лопатовидни, набръчкани, с дребни зъбци по краищата, често с приятен мирис на сакъз. Цветовете са едри, до 7-8 см в диаметър, с разнообразни багри – от искрящо бели до тъмночервени, почти черни. Има простоцветни и кичести сортове, с едноцветна или пъстра окраска.
Английското мушкато е по-капризно от другите. За да ни радва през лятото с обилни цветове, трябва да й създадем оптимални условия за прекарване на зимата. От ноември-декември до март трябва да обитава светло помещение с температура около 12-13 градуса. През този период се полива много внимателно, без да се допуска преовлажняване. През март-април растенията се пресаждат в нова почва, съставена от градинска пръст, листовка и пясък в съотношение 2:1:1. Важно условие е почвата да е по-тежка, но да не задържа влага. След пресаждането поливането се увеличава, осигурява се температура около 20 градуса и 2 пъти месечно се внася разтворим тор за стайни цветя.
Размножаването става с чепки, които безпроблемно се вкореняват и цъфтят пищно още през същия сезон.
През периода май-октомври английското мушкато се чувства превъзходно на слънчеви и проветриви места. От няколко сорта с различни багри може да се подредят красиви съчетания, които ще изпълнят балкона или площадката пред дома с атмосфера на изисканост. Прекрасни композиции могат да се сътворят също и като се комбинират със сакъзчета и с обикновено мушкато. Не бива да забравяме и наскоро създадените миниатюрни ампелни форми, с които в интериора могат да възникнат чаровни акценти.
Тайните на успеха
Светлина: Пълно слънце през цялата година.
Вода: През лятото обилна, през зимата оскъдна.
Влажност на въздуха: Няма изисквания.
Подхранване: През лятото всяка седмица.
Сциндапсусът е катерливо растение с въздушни корени – идеалната му подпора е тръба с мъх. Понякога пускат стъблата му да се стелят от висяща кошница или стенна саксия. Пензирайте стъблата, за да се ра...
Ако видите това растение по време на цъфтеж, ще се запитате защо не е по-популярно. Полегналите стъбла със сивозелени насечени листа образуват розетка, а наситеночервените пъпки се превръщат в големи ...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...
Диасция