Доскоро това растение се считаше за извънредно рядко и представляваше гордост за ботаническите градини. Напоследък обаче в цветарските магазини все по-често може да се види цъфнало храстче бувардия (Bouvardia), чийто фин аромат изпълва въздуха.
Красивото растение произхожда от Централна Америка и Мексико. Родът включва около 50 вида, но като декоративен се отглежда само един.
Представлява ниско вечнозелено храстче, което при добри грижи може да достигне височина 70 см. Листата са тъмнозелени, блестящи, яйцевидни, дълги до 5 см. Цъфти от средата на лятото почти до Нова година с благоуханни бяло-розови или червени цветчета, събрани в щитовидни съцветия. Тъй като цветовете се образуват само на млади – 1-2-годишни клончета, след прецъфтяването се извършва резитба, за да се стимулира образуването на цъфтящи разклонения.
Бувардията е светлолюбива, трябва да се засенчва леко само в летните следобеди. През зимата се чувства добре на южен прозорец при температура, не по-ниска от 12 градуса.
Високата почвена и въздушна влажност допринасят много за правилното развитие на цветето. От пролетта до края на цъфтежа се полива обилно, като все пак се следи почвата в саксията да не се заблати. През зимата поливането се ограничава, но редовното пулверизиране е неотменно изискване. Капките вода обаче не бива да попадат върху цветовете.Тъй като даже в ръцете на опитни градинари се случва бувардията след няколко години да залинее и да загине, а и младите растения цъфтят по-обилно, добре е да се възобновява през 1-2 вегетации. Това става чрез връхни зелени резници, по-рядко чрез коренови издънки, каквито почти не се образуват. Младите растения се засаждат в рохкава богата почва и няколко пъти се прищипват за добро разклоняване и се прехвърлят в по-големи съдове съобразно нарастването. Пресаждането на възрастните бувардии става през пролетта.През лятото се чувстват добре на открито – на балкона или в градината. По време на цъфтежа се подхранва няколко пъти с минерални торове. В никакъв случай да не се дава пресен оборски тор. През зимата торове не се дават, за да премине добре краткият период на покой.
Ако бувардията се отглежда при сух въздух и не се пръска, лесно се напада от акари и листни въшки. Помагат инсектицидите за стайни растения, които се продават в агроаптеките и цветарските магазини.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно и ярко осветяване.
Вода: По време на цъфтежа често поливане, през покоя – по-рядко.
Влажност на въздуха: Високата влажност спомага за доброто развитие.
Пресаждане: През пролетта в лека и богата почва.
Подхранване: През вегетацията с минерални торове.
През летните месеци цъфти с обикновени жълти маргаритоподобни съцветия. Използва се за засаждане по краищата на лехи, в саксии, контейнери и прозоречни сандъчета. Сортове: К. миконис е новото име на...
Е. глобулусе твърде висок за гледане на закрито. Изберете или по-бавнорастящия Е. гуминии, или Е. цитриодора. Младите растения са с ефектни сиво-зелени листа, които имат характерен аромат, когато с...
Вечнозелените, или японските азалеи са ниски и разпростиращи се, цъфтят през май. Листопадните са по-високи, достигат над 1,8 м височина. Наесен листата им се обагрят в красиви нюанси. Сортове: Вечн...
Годжи бери, познато у нас и като мерджан, идва от Тибет, Монголия и Непал. Въпреки че в районите на естественото им разпространение тези растения са познати и използвани още от древността, то в начало...