Доскоро това растение се считаше за извънредно рядко и представляваше гордост за ботаническите градини. Напоследък обаче в цветарските магазини все по-често може да се види цъфнало храстче бувардия (Bouvardia), чийто фин аромат изпълва въздуха.
Красивото растение произхожда от Централна Америка и Мексико. Родът включва около 50 вида, но като декоративен се отглежда само един.
Представлява ниско вечнозелено храстче, което при добри грижи може да достигне височина 70 см. Листата са тъмнозелени, блестящи, яйцевидни, дълги до 5 см. Цъфти от средата на лятото почти до Нова година с благоуханни бяло-розови или червени цветчета, събрани в щитовидни съцветия. Тъй като цветовете се образуват само на млади – 1-2-годишни клончета, след прецъфтяването се извършва резитба, за да се стимулира образуването на цъфтящи разклонения.
Бувардията е светлолюбива, трябва да се засенчва леко само в летните следобеди. През зимата се чувства добре на южен прозорец при температура, не по-ниска от 12 градуса.
Високата почвена и въздушна влажност допринасят много за правилното развитие на цветето. От пролетта до края на цъфтежа се полива обилно, като все пак се следи почвата в саксията да не се заблати. През зимата поливането се ограничава, но редовното пулверизиране е неотменно изискване. Капките вода обаче не бива да попадат върху цветовете.Тъй като даже в ръцете на опитни градинари се случва бувардията след няколко години да залинее и да загине, а и младите растения цъфтят по-обилно, добре е да се възобновява през 1-2 вегетации. Това става чрез връхни зелени резници, по-рядко чрез коренови издънки, каквито почти не се образуват. Младите растения се засаждат в рохкава богата почва и няколко пъти се прищипват за добро разклоняване и се прехвърлят в по-големи съдове съобразно нарастването. Пресаждането на възрастните бувардии става през пролетта.През лятото се чувстват добре на открито – на балкона или в градината. По време на цъфтежа се подхранва няколко пъти с минерални торове. В никакъв случай да не се дава пресен оборски тор. През зимата торове не се дават, за да премине добре краткият период на покой.
Ако бувардията се отглежда при сух въздух и не се пръска, лесно се напада от акари и листни въшки. Помагат инсектицидите за стайни растения, които се продават в агроаптеките и цветарските магазини.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно и ярко осветяване.
Вода: По време на цъфтежа често поливане, през покоя – по-рядко.
Влажност на въздуха: Високата влажност спомага за доброто развитие.
Пресаждане: През пролетта в лека и богата почва.
Подхранване: През вегетацията с минерални торове.
Пълзящо растение, подходящо за висящи кошници. Листата му са – сребристи на сянка, а металнопурпурни след няколко часа на слънце. Не се гледа лесно, но не и чак толкова трудно, колкото предупрежда...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...
Яркосините цветове със златисти тичинки се появяват през юни - отстранявайте мъртвите цветове, за да удължите цъфтежа. Листата са разделени на подобни на стъпалца листенца - заради тях наричат това цв...
От разстояние този храст прилича на огромна лавандула. Сините цветове са разположени в дълги класове, които се издигат над твърдите изправени стъбла и сиви листа. При по-внимателно разглеждане ще забе...
Делфиниум (ралица)