Дипладения – това е увивно полухрастче с очарователни зелени, кожести листа и великолепни розови, бели или тъмночервени цветове. Тази лианообразна родственица на олеандъра и винката притежава достойнствата на своите издръжливи събратя – пищност и продължителен цъфтеж. По тази причина може да бъде препоръчана като достойно за отглеждане в дома растение, още повече че нейните едри цветове-грамофончета издържат на дългите и тънички клонки до 3-4 седмици, преди да прецъфтят.
Изискванията, които дипладенията има към стопаните си, могат да удовлетворят всекиго. Мястото й в стаята трябва да бъде много светло, но защитно от обедното слънце. Недостатъчното осветление се отразява зле на цъфтежа, който обикновено продължава от май до ноември. Понякога обаче може да ви се отблагодари за добрите грижи, като цъфне и през февруари. Добре расте при нормални стайни условия, но за зимния покой най-добре е да й се осигури по-ниска температура – между 12 и 14 градуса. Размножава се рано напролет или късно през есента, като се отчесват странични чепки с дължина 5-7 см и двойка листа. Те се вкореняват лесно в субстрат от торф и пясък. Щом започне да нараства, трябва да се прищипне върхът, за да се разклони. Когато придобие храстовидна форма, се пресажда в по-голям съд съобразно растежа. Младите растения зацъфтяват още същата година. Най-бързо растат, когато им се осигури подходяща опора, около която да се увиват. Пресаждат се през пролетта. Почвата, която е най-подходяща за дипладенията, е груба листовка, примесена с чимова пръст, глина и пясък, но може да се вземе и готова пръст, която се смесва с добре угнила борова листовка. Растението изисква обилно поливане, но трябва да се внимава водата да не се задържа в подложката, защото корените лесно загниват.
Тези растения боледуват рядко – най-често листата им пожълтяват и окапват поради засушаване или застой на вода в подложката. Понякога биват нападани от червен акар или от листни въшки – тогава трябва да се напръскат с инсектицид.
Тайните на успеха
Светлина: Обича много светлина, но трябва да се предпазва от пряко огряване.
Вода: Обилно поливане, като водата от подложката се излива.
Влажност на въздуха: Висока, добре е да се пулверизира по-често.
Подхранване: Веднъж седмично през пролетта и лятото.
Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат ...
Лъскавите листа и тръбестите цветове са малки, но толкова многобройни, че превръщат растението във всеобщ любимец. Образува жив плет в много крайбрежни области, както и в храстовия бордюр с гроздове о...
Колерия е от красивото и голямо семейство Геснериеви. Произхожда от влажните тропически лесове на Колумбия. Родът включва около 10 вида, които живеят на рохкавата и богата почва под балдахина на джунг...
Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...
Сциадопитис