Освен с прочутия чай, остров Цейлон, или Шри Ланка, е дарил човечеството и с нежното и прекрасно цвете кросандра. Дълги години то е било отглеждано само в ботаническите градини, но благодарение на упоритата работа на селекционерите днес всички могат да му се радват в домовете си.
В родината си кросандрата (Crossandra) от сем. Акантови достига височина до метър, но любителите отглеждат по-компактни сортове. Едрите листа са тъмнозелени, блестящи, извънредно декоративни, те правят растението привлекателно дори без цветове, което се случва много рядко, защото цъфтежът е целогодишен.
Цветчетата на кросандрата са обикновено оранжеви, но се срещат и други багри –жълти, бели, дори сини. Те са фунийки, събрани в класовидни съцветия, а класчетата от своя страна се разклоняват и на всяко цветове се появяват дълго и непрекъснато. Цъфтящата кросандра е ярко и чаровно петно във всяка колекция.
Грижите за нея са по силите на всеки. Както всички растения, и тя иска подходящо осветление, своевременно поливане и периодично подхранване. Нужна й е много светлина, но не и пряко слънчево нагряване, при липса на такова място може да расте и на полусянка, тогава обаче цъфтежът се влошава. Температурата в помещението, в което се отглежда кросандрата, не бива да пада под 16 градуса. Полива се, когато горният почвен пласт изсъхне добре, но не бива да се чака листата и цветовете да увяхнат. Преполиването също трябва да се избягва.
Влажността на въздуха е много важна, утринното пулверизиране, а също поставянето на саксията върху съд с влажен едър пясък ще облекчат живота на цветето през летните горещини и сухия зимен въздух. Размножава се с връхни резници през лятото. В чаша вода при температура 22-24 градуса те се вкореняват лесно.
Младите растения се пресаждат всяка пролет в лека хранителна почва, съставена от 2 части листовка, 2 части градинска пръст, 2 части торф и 0,5 части пясък. Възрастните изискват нов дом на 2-3 години.
Особеност на кросандрата е нуждата й непременно да има съседи – самотното растение се развива зле.
Тайните на успеха
Светлина: Не понася директно слънчево огряване, обича разсеяна светлина.
Вода: Почвата в саксията не бива да се пресушава, нито да се преполива.
Влажност на въздуха: Висока, добре е ежедневно да се пулверизира.
Подхранване: През лятото веднъж на 2 седмици.
Когато нотолирионът прецъфти, луковицата умира, издънките продължават да живеят. Дългите и тесни листа се появяват при основата на стъблото от есента до началото на пролетта. Изберете място, близо до ...
Преди време това известно растение за цветния бордюр се наричаше хризантема. Големите съцветия са обикновени, полукичести или кичести. Езичестите цветове са бели, а в центъра на всяко съцветие цвят им...
Цикасът, известен още като саговата палма, всъщност няма нищо общо с палмите, освен външното сходство. Той е живо изкопаемо, тъй като се отнася към голосеменните растения, владели Земята по времето на...
Цветното зеле се отглежда заради високите му хранителни, вкусови и диетични качества. Съдържа лесноусвоими белтъчни вещества, витамини, главно В и С, захари, минерални соли. То е значително по-храните...
Коледниче