Освен с прочутия чай, остров Цейлон, или Шри Ланка, е дарил човечеството и с нежното и прекрасно цвете кросандра. Дълги години то е било отглеждано само в ботаническите градини, но благодарение на упоритата работа на селекционерите днес всички могат да му се радват в домовете си.
В родината си кросандрата (Crossandra) от сем. Акантови достига височина до метър, но любителите отглеждат по-компактни сортове. Едрите листа са тъмнозелени, блестящи, извънредно декоративни, те правят растението привлекателно дори без цветове, което се случва много рядко, защото цъфтежът е целогодишен.
Цветчетата на кросандрата са обикновено оранжеви, но се срещат и други багри –жълти, бели, дори сини. Те са фунийки, събрани в класовидни съцветия, а класчетата от своя страна се разклоняват и на всяко цветове се появяват дълго и непрекъснато. Цъфтящата кросандра е ярко и чаровно петно във всяка колекция.
Грижите за нея са по силите на всеки. Както всички растения, и тя иска подходящо осветление, своевременно поливане и периодично подхранване. Нужна й е много светлина, но не и пряко слънчево нагряване, при липса на такова място може да расте и на полусянка, тогава обаче цъфтежът се влошава. Температурата в помещението, в което се отглежда кросандрата, не бива да пада под 16 градуса. Полива се, когато горният почвен пласт изсъхне добре, но не бива да се чака листата и цветовете да увяхнат. Преполиването също трябва да се избягва.
Влажността на въздуха е много важна, утринното пулверизиране, а също поставянето на саксията върху съд с влажен едър пясък ще облекчат живота на цветето през летните горещини и сухия зимен въздух. Размножава се с връхни резници през лятото. В чаша вода при температура 22-24 градуса те се вкореняват лесно.
Младите растения се пресаждат всяка пролет в лека хранителна почва, съставена от 2 части листовка, 2 части градинска пръст, 2 части торф и 0,5 части пясък. Възрастните изискват нов дом на 2-3 години.
Особеност на кросандрата е нуждата й непременно да има съседи – самотното растение се развива зле.
Тайните на успеха
Светлина: Не понася директно слънчево огряване, обича разсеяна светлина.
Вода: Почвата в саксията не бива да се пресушава, нито да се преполива.
Влажност на въздуха: Висока, добре е ежедневно да се пулверизира.
Подхранване: През лятото веднъж на 2 седмици.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Тропическа папрат от семейство Птерисови. Листата на Д. трункатула се състоят от лъскави листчета, подредени като двойна рибена кост (двойноперести). Среща се рядко, има нужда от влажен въздух. Има дв...
Арундинарията внася екзотика в градината. Ще я познаете лесно по извитите кухи стъбла и подобните на трева листа. В градинския център всеки един от популярните сортове може да бъде вписан под няколк...
Ако обичате необикновени растения, това е за вас. Има и деликатни асклепиаси, но двата вида, описани по-долу, са издръжливи. Когато не цъфтят, не са нищо особено - здрави стъбла и обикновени копиевидн...
Епимедиум (горянче)