Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обсипват с цвят още през пролетта и цъфтят изобилно до първите леки студове, а ако навреме се приберат на топло и за тях се полагат по-специални грижи, цъфтежът ще се удължи с още месец-два.
Цветчетата са с твърде своеобразна форма и окраска и напомнят миниатюрни личица, надничащи сред гъсталака от листа. При изходната форма венчето е нежно лилаво, с жълто петно на долната устна, но са селекционирани сортове със синя, лилава, жълта, розова и дори пурпурна окраска.
Торенията обича ярката светлина, но при силно слънчево напичане листата се сбръчкват и опадат. Най-добре е да се разположи на място с разсеяно огряване, топло и защитено от въздушни течения.
Почвата, в която цветето ще расте успешно, трябва да е лека и плодородна. Саксията трябва да е добре дренирана.
Полива се обилно след просъхване на повърхностния почвен слой. Впрочем, торенията не търпи жажда и си “казва” с повяхване на листата. Не бива да се допуска и прекалено мокра почва, листата веднага ще клюмнат. Харесва умерените температури – 16-20 градуса. При по-ниски стойности листата се оцветяват червеникаво по краищата. Полезно е веднъж седмично възрастните растения да се подхранват с калиеви торове. Възприема добре и пулверизирането, въпреки че не е зависима от въздушната влажност.
Стъблата на торенията нарастват бързо и затова е необходимо крайчетата им да се прищипват редовно, за да се предизвика разклоняване. Така и обилието от цветове нараства.
Торениите са превъзходни цветя за ампелно отглеждане. Поставени във висящ съд, те разкриват цялото си великолепие. Също така могат да се пуснат по опора, около която ще се образува пищно храстче.
Въпреки че може да се запази за следващото лято, обикновено през есента позагубилото красотата си растение се изскубва. През пролетта се засяват семената, от които лесно и безпроблемно ще израстат нови силни растения. Въпреки че в специалната литература не се споменава за вегетативно размножение, мнозина успяват да вкоренят чепки от торения във вода. Засадени, младите растения зацъфтяват съвсем скоро.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силното осветяване, но страда от припека.
Вода: Почвата трябва да е винаги влажна, но не мокра.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Веднъж седмично с калиеви торове.
Много популярен храст, който не създава проблеми. Ще ви зарадва с изобилие от жълти цветове през април и май, понякога цъфти и по друго време. Повечето хора избират кичестата К. japonica Pleniflora и ...
Годецията е била предпочитано цвете за едногодишната леха и бордюра, но сега не се радва на предишната си популярност, тъй като засяването на семена на постоянното място вече не е толкова разпростране...
Всеки цвят на шизантуса прилича на миниатюрна орхидея с петънца и ивици в много багри. Само салпиглосисът може да му оспорва титлата на най-екзотично растение за лехи. Цветовете са многобройни, а блед...
Дафиновото дърво, наричано още лаврово, се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматична подправка при зеленчукови супи, ястия, маринати, туршии. Няма кухня, в която да липсват даф...