Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си.
В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 представители на този род, повечето от които са вечнозелени дребни дръвчета или храсти.
Цеструмите, които се отглеждат като стайни растения, обикновено са хибридни форми на изящния цеструм (Cestrum elegans). На височина достигат до 1 м. Едрите листа с овална форма служат като елегантен фон за гъстите съцветия от тръбести цветчета, които обсипват храста по време на цъфтежа. Цветът им обикновено е ален, но може да бъде и розов, бял или оранжев и те са приказна гледка от април до октомври, когато постепенно цъфтежът приключва и растението навлиза в период на покой. Тогава растенията завръзват семена, които са събрани в красив грозд. Когато узреят добре, може да се засеят.
Най-добре цеструмът се развива при ярко слънчево огряване, но и леката полусянка не му вреди. Ако сянката е по-силна, листата опадат и цъфтежът е беден.
През лятото може да расте на балкона или в градината, като най-добре му се отразява температура около 20 градуса. През зимата предпочита прохладно помещение с температура около 12-14 градуса, но понася с лекота и 10 градуса. Ако през този период част от листата започнат да падат, не бива да се безпокоим. Трябва да пренесем растението на сенчесто място и почивката му ще протече нормално.
През периода на активен растеж цеструмът трябва да се полива обилно, почвата трябва да е непрекъснато леко влажна. През зимата водата се дава по-скоро пестеливо.
Цеструмът има силна коренова система и нараства твърде бързо, при което изразходва голямо количество хранителни вещества и бързо изтощава почвата. За да цъфти обилно, през периода от май до септември се подхранва всяка седмица с разтворим тор за цъфтящи растения. Ако от време на време се пулверизира, реагира твърде благоприятно.
През пролетта през февруари-март цеструмът се пресажда в прясна почвена смес, приготвена от 2 части глинеста чимовка, 1 част широколистна листовка и 1 част пясък. Нужно е подрязване за оформяне на компактен храст.
Размножаването става с полувдървесинени резници или със семена. И в двата случая още същата година може да имаме цъфтящи растения.
Тайните на успеха
Светлина: Обича яркото осветление, но понася и лека сянка.
Вода: През лятото се полива обилно, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича пулверизирането.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Растение, което е по-скоро интересно, отколкото красиво - произхожда от Сирия. Венчелистчетата са бели и незначителни, но са заобиколени от голяма зелена и камбанковидна чашка. Стъблата са много нежни...
Дълбоко нарязани камбанковидни цветове, които грациозно провисват от върха на изправените цветоносни стъбла. Обикновено са бледолилавосини, но има сортове и в други багри. Солданелите имат нужда от гр...
Яркосините цветове със златисти тичинки се появяват през юни - отстранявайте мъртвите цветове, за да удължите цъфтежа. Листата са разделени на подобни на стъпалца листенца - заради тях наричат това цв...
Лоницерата има много качества - цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове. Лесно се отглежда от резници и се чувства прекрасно на полусянка. Излъчва интересен аромат, но има един недос...