Основни правила за резитба на прасковата

Характерна особеност на прасковата е, че всяка година залага много повече плодни пъпки и се претоварва с плодове. Това налага всяка година да се извършват много силни резитби за плододаване. Оставени без резитба, дърветата формират дребни, лошо оцветени и нискокачествени плодове. Обрастващата дървесина бързо застарява, растежът отслабва и това е една от причините за предивременното загиване на растенията.
За правилното провеждане на резитбите е важно познаването на отделните видове клонки. Основните плодни клонки при прасковата са цветните, смесените и букетните. Най-ценни са смесените клонки. Върху тях се залагат както цветни, така и листни пъпки, което осигурява формирането не едри и качествени плодове. Дължината на тези клонки е над 30-40 см и от листните им пъпки израстват нови смесени клонки за плододаване през следващата година. Цветните клонки достигат да 10-12 см държина и по оста им се залагат само плодни пъпки, а букетите са още по-къси и също залагат само плодни пъпки по оста. При цветните и букетните клонки само връхната пъпка е листна, от която се развива много слаб прираст.
Възприетата резитба за плододаване при прасковата е с определен брой смесени клонки. При нея най-напред се просветлава короната, като се премахват или съкращават старите плододавали клонки . Премахват се и някои полускелетни разклонения, които сгъстяват короната. След това се прави детайлна резитба, като се премахват цветните и букетните клонки. Смесените клонки се прореждат, Като в зависимост от родовитостта на сорта, размера и възрастта на дърветата се оставят от 60-70 до 120-150 смесени клонки. Избират се добре развитите и с узряла дървесина, независимо къде и в каква посока са израстнали. Избраните клонки не се съкращават, с изключение на много силните.
Въпреки силните резитби, върху оставените смесени клонки най-често се залагат много повече плодови завръзи, отколкото могат да бъдат нормално изхранени. Това налага допълнително прореждане, когато плодовете достигнат размерите на лешник.
Срокът на резитбата за плододаване на прасковата трябва да се съобрази и с температурните особености през зимно-пролетния сезон. Тази година температурите през януари в някои райони паднаха под критичните за прасковата - минус 20-23°С. Освен това продължителните затопляния през февруари - над 15 - 20°С предизвикаха предивременно развитие и силно намаляване на студоустойчивостта. Ако през март температурите паднат под минус 8-10°С също има опасност от измръзване на плодните пъпки. Това налага да се изчака с резитбата до набъбването на пъпките и едва след като се прецени степента на измръзване да се пристъпи към резитба. При 100 % измръзване трябва да се извърши много силна резитба, като след прореждането оставените смесени клонки се съкратят на 2-3 листни пъпки. Ако измръзването е частично, дърветата трябва да се натоварят с повече плодни клонки и след оформяне на завръзите може да се направи допълнително прореждане, ако е необходимо.
Във всички случаи, когато няма достатъчно смесени клонки при резитбата се оставят и известна част от букетните и цветни клонки, за да се осигури нормално плододаване.