Каменното цвете, както у нас се нарича глоксинията, е едно от най-красивите саксийни цветя. За да вникнем в тайните на отглеждането й, трябва да сме наясно с ботаническото устройство и биологичните особености на вида.
В почвата тази чаровница развива видоизменено стъбло, което има вид на грудка. Тази хитрост тя е “измислила” и усъвършенствувала хиляди години в горещите райони на Бразилия от където произхожда. Така с най-малко надземна маса растението за един сезон успява не само да разцъфти с приказните си едри фунийки, но и да натрупа резервни хранителни вещества за следващата година.
Особеностите на нашите климатични условия налагат растенията да презимуват в старата саксия необезпокоявани. Внимателно се събуждат, обикновено през февруари. Вечерта се поливат, а на сутринта лесно се изваждат от старата саксия. Основния проблем с храненето трябва да решите точно в този момент. Съставете богата на хранителни вещества почвена смес от добре разложена букова листовка, прегорял овчи тор, торф и пясък в съотношение 2:2:1:1. Това ще осигури на растенията богата хранителна среда и те ще цъфтят в изящен вид.
Ако обаче, към края на цъфтежа забележите, че листата не са пищни и тъмнозелени, това е знак да помислете за подхранване. Важно е да знаете, че концентрацията на изкуствените торове трябва де е слаба – 1 г за 1 л вода. Ако това ви затруднява, набавете си течен тор за цъфтящи видове. Използвайте най-ниската посочена доза в указанието. В случай че прекалите с торенето, грудката ще остане не добре подготвена за почивка и за жалост, когато е торена силно, тя може да загние.
За да сте сигурни в успеха, внимавайте при подготовка на покоя, който е относителен, защото точно през това време се формират бъдещите цветове. Всички вещества трябва да се изтеглят от листата и да преминат в грудката. Тове се реализира, като поливната доза се намалява постепенно. Така листата бавно ще пожълтеят и чак тогава ще изсъхнат. Настъпил е моментът да прекратите поливането напълно. Саксиите приберете на тъмно но топло място. Положете ги леко наклонени.
Изборът на този плод напомня за някакъв ритуал, а всъщност си е чиста лотария. Докато не разрежем динята, ние не знаем на какво сме попаднали - на анемичен и съвършено безвкусен екземпляр или на сочно...
Наричат тревата коса на земята и едва ли има по-силно и по-вярно определение от това. Нейните владения в природата тръгват от морския бряг и от леговищата на реките и се извисяват до пустия свят на ск...
Позната у нас още като офика или самодивско дърво, калината е близка родственица на глога, скорушата и на още около 200 вида, някои от които сега са модерни предимно като декоративни. Растенията са хр...
Често казват, че те са огледалото на душата. Може би, но всъщност сигурно е само едно - очите ни издават умората, стреса, злоупотребата с някои изкушения, липсата на достатъчно сън. По състоянието на ...