Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от близо 400 вида дребни, вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието се дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги от 6 до 12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, тъмнозелени на цвят. Цъфти с бели цветчета с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат. Цветчетата са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става през пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на 2-3 години. Поливането е непрекъснато през цялата година, но не се допуска преовлажняване. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещението.
От иглолистните култури за стайни са пригодни едва няколко вида, произлизащи от влажните субтропични райони на Австралия, Япония, Китай, Южна Америка. Като пример може да послужи араукарията. С нейн...
Едно от най-интересните растения, отглеждани при домашни условия, е Mimosa pudica, известна с популярното название "срамежлива мимоза”. Наречена така поради способността си да извършва бързи движ...
На български думата loft означава таван или таванска стая. Още през Викторианската епоха прислугата е обитавала „лофт”-ове - подпокривното таванско пространство, до което се е достигало през отделен в...
Кафето (Coffea), без което не можем, се получава от едно екзотично растение. То произхожда от Африка, някогашното царство Кофа, сега провинция на Етиопия, на чието царство е взело името. В родината си...