Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от близо 400 вида дребни, вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието се дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги от 6 до 12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, тъмнозелени на цвят. Цъфти с бели цветчета с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат. Цветчетата са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става през пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на 2-3 години. Поливането е непрекъснато през цялата година, но не се допуска преовлажняване. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещението.
Коледничето или още коледен кактус (Schlumbergera truncatus, синоним Zygocactus truncatus) също се подготвя за цъфтеж от октомври. Напомняме, че за разлика от други представители на семейството, колед...
Какво всъщност представлява декоративният троскот? - Това е вид коренищна, силно сухоустойчива трева, която се развива добре във всякакви почви: сухи, каменливи или тежки глинести, както и на силно пр...
Едно от съществените предимства на черешите е, че те заедно с вишните, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. У нас най-ранните сортове череши започват да зреят още през втората поло...
Кой от нас, въпреки желязната си вяра в официалната медицина, не прилага от време на време средства за лечение, предавани от поколение на поколение в семейството му. Тези „бабешки" рецепти не вредят, ...