Сигурно ви е направило впечатление, че в много дворове, особено покрай морето, през есента има отрупани с цвят храсти. Дори и към края на октомври пищните цветове привличат окото и много напомнят на Средиземноморските паркове. Пак същият, сравнително нисък, но отрупан с цвят храст, може да се види и в контейнери или в каменни вази. Малцина ще разпознаят веднага индийския люляк, въпреки че това е едно от най-старите отглеждани у нас растения.
Индийският люляк (Lagerstroemia indica) представлява листопаден храст или ниско дръвче с височина до 8 м. Този вид има изящна метловидна корона. Неговите клонки са четириръбести. Листата са елептични, достигащи до обратно яйцевидни. Те са ярко зелени, гладки и кожести. През есента добиват оранжевочервена до пурпурна окраска.
Цветовете са едри, яркорозови до пурпурночервени. Те са 3-4 см в диаметър със силно разкъсани ръбове на венчелистчетата. Външно погледнати напомнят венчелистчета на кичеста форма. Те са събрани в едри, дълги до 25 см изправени метлици. Общо хабитуса на този вид прилича на силно разбухана метла. Това е един от признаците, по които се предпочита да се засажда този вид в зелените площи на частния парцел.
У нас индийският люляк може да се отглежда както в саксия, така и на открито на защитено място. Дори и да бъде повредено от студа, дървото избива от коренището и се възстановява бързо. Храстът започва да цъфти на втората година. Плодът е широко елептична кутийка с дребни семена. Цъфти през юли-октомври, като целият храст придобива вид на голям букет. Известни са декоративните форми: бяла, розова, червена и виолетова.
Индийският люляк предпочита тежка песъкливо глинеста до глинеста почва с PH 6.0 до 7.5. Размножава се чрез семена или връхни резници през август.
Израсналата лагерстромия издържа за кратко време до -18 - -21°С, поради което растенията може да останат на открито сравнително дълго време. Преди прибирането едностеблените растения се изрязват до пънчето. При разклонените се отстраняват всички тънки издънки, а дебелите се скъсяват. Оставя се на тъмно и почти сухо при температура 4-8°С. При необходимост се пресажда през пролетта и растението се оставя на светло, за да пусне издънки. При изнасяне пазете новите издънки, тъй като лесно се чупят и са чувствителни към светлина.
За създаването на постоянно цъфтящи лехи се използват многогодишни растения или пък цъфтящи едногодишници. Подобни лехи изискват ежегодно засаждане, но привлекателна при тях е възможността да се създа...
Специалистите наричат калция минерал на дълголетието. Необходим е както на възрастните, които предпазва от остеопороза, високо кръвно, сърдечно-съдови заболявания и т. н., така и на децата - за изгра...
Горещите вълни са характерни за повечето жени, встъпващи в менопаузата. Те тежко се понасят от жените и са способни да предизвикат физическо изтощение. Причините: Горещите вълни се дължат на...
Лизимахията, позната доскоро само като билка, през последните години се сдоби със славата на модерно декоративно растение. Това е един голям род, който включва около 200 вида. Те са много разнообра...
Проектиране и строеж на алпинеуми