Познавате ли рододендрона

Рододендроните са едни от най-широко разпространените растения, но у нас са почти непознати. Най-често се отглежда азалеята, която краси стаите ни през зимата, но студоустойчивите видове и сортове тепърва навлизат в градините ни.

На гръцки Rhododendron означава „дърво с рози” – rhodon – роза, и dendron – дърво. Тези чудесни растения от семейство Ерикови (Ericaceae) принадлежат към много голям род – около 1300 диворастящи вида, разпространени предимно в Северното полукълбо, от Арктика до тропиците. Сред тях има както листопадни, така и полулистопадни и вечнозелени храсти, понякога и дребни дръвчета. Кожестите им листа са с прост строеж, разнообразни по форма, оцветяване и степен на мъхнатост. Красивите цветове с са събрани в големи чадърести или щитовидни съцветия. Багрите им са разнообразни – от чисто бяла до различни оттенъци на розовото, червеното, пурпурното и жълтото.

При избора на място в градината трябва да се съобразим с факта, че в природата рододендроните растат в подножието на дърветата, а ако са на открито, то мястото се огрява от слънцето само през малка част от деня. Затова такива „проблемни места” от градината, които са в сянката на постройки или големи дървета като борове и ели, са идеални за отглеждането им.
Почвата трябва да е лека, съставена предимно от широколистна и иглолистна листовка, със слабо кисела реакция.
Засаждането е най-добре да става през пролетта. В изкопаната яма се прави добър дренаж от едър пясък и дребен чакъл с дебелина поне 15 см. Кореновата система на рододендроните е относително слаба и горната й част непременно трябва да остане на нивото на почвата.

За доброто си развитие рододендроните се нуждаят от подхранване веднъж на 2-3 години. Рано през пролетта им се дава комбиниран минерален тор, съдържащ азот и фосфор и калий. След прецъфтяването се внасят фосфорни и калиеви торове, които допринасят за формирането на цветните пъпки за следващия цъфтежен сезон. Ако е необходимо, може да се подхранят и през лятото, но не в края му, защото може да се предизвика преждевременно развитие и растението да загине през зиматаНе бива да окопаваме рододендроните дълбоко и особено близо до храстите, защото рискуваме да повредим плитко разположената коренова система.
През първата година след засаждането е добре да се оронят повечето цветни пъпки, за да не отслаби цъфтежът неукрепналото растение. Прецъфтелите цветове също трябва да се премахват, защото това допринася за обилния цъфтеж през следващата година.

Диворастящите рододендрони се размножават със семена, а сортовите – чрез отводи и резници.
Растенията, получени от резници, зацъфтяват още на следващата година. За целта през юни-юли се нарязват полувдървесинени клонки с дължина 6-8см. Отрязват се косо. Премахват се долните листа и се засаждат в смес от торф и пясък (1:1) под наклон от 30 градуса, поливат се и се покриват със стъкло или полиетилен.
Листопадните рододендрони се вкореняват за около месец и половина, на вечнозелените им са нужни 3-4 месеца. През пролетта може да ги засадим в градината.